Jeremia 20 | Библия, ревизирано издание

Йеремия и Пасхор

1 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник на ГОСПОДНИЯ дом, чу Йеремия, като пророкуваше тези неща. 2 Тогава Пасхор удари пророка Йеремия и го сложи в кладата, която беше в горната Вениаминова порта до ГОСПОДНИЯ дом. 3 А на сутринта Пасхор извади Йеремия от кладата. Тогава Йеремия му каза: ГОСПОД не те нарече Пасхор, а Магор-мисавив*. 4 Защото така казва ГОСПОД: Ето, ще те направя за ужас на самия теб и на всичките ти приятели; те ще паднат от меча на неприятелите си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч. 5 При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдейските царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон. 6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще пристигнеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

Съдбата на пророка

7 ГОСПОДИ, примамил си ме и аз бях примамен; Ти си по-силен от мен и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене; 8 защото отворя ли уста, не мога да не викам; трябва да викам: Насилие и грабеж! Защото словото ГОСПОДНЕ става причина за позор и присмех над мене цял ден. 9 Но ако кажа: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога. 10 Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет. Обвинявайте! И ние ще го обвиним – казват всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна, – може би той ще се помами в някаква погрешка и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим. 11 Но ГОСПОД е с мене като мощен и страшен защитник; затова гонителите ми ще се спънат и няма да ми надвият; те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави. 12 Но, ГОСПОДИ на Силите, Който изпитваш праведния и гледаш вътрешностите на сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях, защото на Тебе поверих делото си. 13 Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА; защото избави душата на немотния от ръката на злодеите. 14 Проклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми; 15 проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, като каза: Роди ти се мъжко дете, – и с това се зарадва много; 16 и да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД не съжали и съсипа, и нека слуша сутрин вик, и по пладне тревога; 17 защото не ме умъртви в утробата и така майка ми да ми е била гроб и утробата и да е останала винаги бременна. 18 Защо излязох от утробата, за да гледам труд и скръб и дните ми да се довършат от срам?!

Верен

1 А Пасхор, синът на Емир, свещеникът, който беше главен надзорник в ГОСПОДНИЯ дом, чу Еремия да пророкува тези неща. 2 И Пасхор удари пророк Еремия и го сложи в клада*, която беше в горната Вениаминова порта, която е в ГОСПОДНИЯ дом. 3 А на следващия ден Пасхор извади Еремия от кладата. И Еремия му каза: ГОСПОД не те нарече Пасхор, а Магор-Мисавив*. 4 Защото така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще те направя ужас за самия теб и за всичките ти приятели; те ще паднат от меча на враговете си и очите ти ще видят това. И ще предам целия Юда в ръката на вавилонския цар и той ще ги отведе като пленници във Вавилон и ще ги убие с меч. 5 И ще предам цялото богатство на този град, цялата му печалба и всичките му скъпоценности, и всичките съкровища на юдовите царе ще предам в ръката на враговете им и те ще ги разграбят и ще ги вземат, и ще ги занесат във Вавилон. 6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидете в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо. 7 ГОСПОДИ, Ти ме примами и аз се примамих; Ти ме хвана здраво и надви. Станах за присмех цял ден, всички ми се подиграват. 8 Защото, щом говоря, крещя, викам: Насилие и разрушение! Защото словото на ГОСПОДА ми стана позор и присмех цял ден. 9 Но кажа ли: Няма да споменавам за Него и няма да говоря вече в Негово Име, и става в сърцето ми като горящ огън, затворен в костите ми; изтощавам се да задържам словото и не мога. 10 Защото чух клеветата на мнозина, ужас отвред: Обвинете, и ние ще го обвиним! Всички, с които бях в мир, дебнат да се спъна: Може би ще се подмами и ще му надвием, и ще му отмъстим. 11 Но ГОСПОД е с мен като силен и страшен, затова преследвачите ми ще се спънат и няма да надвият. Ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; вечен позор, който няма да се забрави. 12 Но, ГОСПОДИ на Войнствата, който изпитваш праведния и виждаш вътрешностите и сърцето, нека да видя Твоето отмъщение над тях, защото на Теб поверих делото си! 13 Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА, защото избави душата на сиромаха от ръката на злодеите. 14 Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не е благословен! 15 Проклет да е човекът, който извести на баща ми и каза: Роди ти се мъжко дете! – и много го зарадва. 16 И да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД разори и не пожали. Сутрин да слуша вик, а по обедно време – бойна тревога, 17 защото не ме умъртви от утробата, да ми стане майка ми гроб и утробата ѝ да е вечно бременна. 18 Защо излязох от утробата, да гледам мъка и скръб и дните ми да свършат в срам?

Jeremia 20 | Библия, ревизирано издание Верен

Йеремия и Пасхор

Съдбата на пророка