Jeremia 2 | Библия, ревизирано издание Верен

Jeremia 2 | Библия, ревизирано издание

Вероотстъпничеството на Израил

1 Словото ГОСПОДНЕ дойде към мен и каза: 2 Иди и прогласи в ушите на йерусалимската дъщеря: Така казва ГОСПОД: Помня за тебе милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста, как Ме следваше в пустинята, в незасята земя. 3 Израил беше свят на ГОСПОДА, първият от рожбите Му, всички, които го пояждаха, бяха сметнати за виновни; зло ги постигаше, казва ГОСПОД. 4 Чуйте словото ГОСПОДНЕ, доме Яковов и всички родове на Израилевия дом: 5 Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, че се отдалечиха от Мен и ходиха след суетата, и станаха суетни? 6 Нито казаха: Къде е ГОСПОД, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек и където човек не живееше? 7 И ви въведох в плодородна страна, за да ядете плодовете и и благата и; но като влязохте, осквернихте земята Ми и направихте мерзост наследството Ми. 8 Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД? Законниците не Ме познаха; също и управниците станаха престъпници против Мен и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли. 9 Затова Аз още ще се съдя с вас, казва ГОСПОД, и с внуците ви ще се съдя. 10 Защото посетете Китимските острови и вижте, пратете в Кидар и разгледайте внимателно, и вижте, ставало ли е такова нещо – 11 разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моят народ, обаче, са разменили Славата си срещу онова, от което няма полза. 12 Ужасете се, небеса, поради това, настръхнете, смутете се премного, казва ГОСПОД, 13 защото две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води, и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода. 14 Израил слуга ли е? Домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник? 15 Млади лъвове ръмжаха против него и реваха, и запустиха земята му; градовете му са изгорени и обезлюдени, 16 още и жителите* на Мемфис и Тафнес строшиха темето на главата ти. 17 Не докара ли ти това сам на себе си, като си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, когато те водеше в пътя? 18 И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил* ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат* ли? 19 Твоето нечестие ще те накаже и твоите отстъпления ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо, че си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мене, казва Господ, ЙЕХОВА на Силите. 20 Понеже отдавна съм строшил хомота ти и съм разкъсал връзките ти; и ти каза: Няма вече да бъда престъпница; а независимо от това – на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво си лягала като блудница. 21 А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза? 22 Затова, макар и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, казва Господ ЙЕХОВА. 23 Как можеш да кажеш: Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си сторила, подобно на камила, която бързо тича насам-натам по пътищата, 24 подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, която в страстта на душата си смърка въздуха; в устрема и кой може да я отвърне? Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея – в месеца и ще я намерят. 25 Въздържай крака си, за да не ходиш боса, и гърлото си – за да не съхне от жажда. Но ти си казала: Напразно! Не; защото залюбих чужденци и след тях ще ида. 26 Както се посрамва крадец, когато е открит, така ще се посрами Израилевият дом – те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им, 27 които казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил; защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; но пак по време на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави. 28 Но къде са твоите богове, които си си направил? Нека те станат, ако могат да те избавят по време на бедствието ти; защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо. 29 Защо бихте искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва ГОСПОД. 30 Напразно поразих децата ви; те не приеха да се поправят; собственият ви меч погуби пророците ви като лъв – изтребител. 31 О, хора на този род, вижте словото на ГОСПОДА, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израил или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава народът Ми казва: Ние сме скъсали връзките си, не искаме да дойдем вече при Тебе? 32 Може ли момата да забрави накита си или невястата – украшенията си? А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни. 33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така че си научила и лошите жени на твоите пътища! 34 Също и по полите ти бе намерена кръвта на души – невинни сиромаси; не намерих кървите с разкопаване, а по всички тези поли. 35 А при все това ти казваш: Невинна съм, затова гневът Му непременно ще се отвърне от мен. Ето, Аз ще се съдя с тебе затова, че казваш: Не съм съгрешила. 36 Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия. 37 Ще излезеш и оттам с ръцете си на главата си; защото ГОСПОД отхвърли онези, на които уповаваш, и ти няма да успееш с тях.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза: 2 Иди и викай в ушите на ерусалимската дъщеря и кажи: Така казва ГОСПОД: Помня ти верността ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста – как Ме следваше в пустинята, в незасята земя. 3 Израил беше свят на ГОСПОДА, първият плод на рожбите Му. Всички, които го ядяха, се считаха за виновни, зло ги постигаше, заявява ГОСПОД. 4 Чуйте словото ГОСПОДНО, доме яковов и всички родове на израилевия дом: 5 Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мен бащите ви, че се отдалечиха от Мен и отидоха след нищожеството, и станаха нищожни? 6 И не казаха: Къде е ГОСПОД, който ни изведе от египетската земя, който ни води през пустинята, през земя на степи и пропасти, през земя на суша и смъртна сянка, през която никой не минава и където човек не живее? 7 И ви доведох в плодородна земя, за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ. И дойдохте и осквернихте земята Ми, и направихте наследството Ми гнусота. 8 Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД?* Законниците не Ме познаха. И пастирите отстъпиха от Мен, и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли. 9 Затова Аз още ще се съдя с вас, заявява ГОСПОД, и със синовете на синовете ви ще се съдя. 10 Защото, минете на китимските острови и вижте, и изпратете в Кидар и разгледайте много внимателно, и вижте ставало ли е такова нещо! 11 Сменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? А Моят народ е разменил славата си за безполезното! 12 Ужасете се, небеса, поради това! Настръхнете, съвсем замръзнете от ужас, заявява ГОСПОД. 13 Защото две злини стори Моят народ: остави Мен, извора на живите води, за да си изсече щерни, разпукнати щерни, които не държат вода. 14 Израил слуга ли е? Роб, роден в дома ли е? Защо стана плячка? 15 Млади лъвове реваха против него, нададоха гласа си и направиха земята му пустош. Градовете му са изгорени и обезлюдени. 16 И синовете на Мемфис и на Тафнес обръснаха темето ти. 17 Не си ли направи това сам, като остави ГОСПОДА, своя Бог, във времето, когато те водеше по пътя? 18 И сега, какво имаш с пътя на Египет, да пиеш водата на Сихор*? И какво имаш с пътя на Асирия, да пиеш водата на реката Ефрат? 19 Злината ти ще те накаже и отстъпленията ти ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво това, че си оставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мен, заявява Господ, БОГ на Войнствата, 20 понеже отдавна съм строшил ярема ти и съм разкъсал връзките ти, а ти каза: Няма вече да служа! – и на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво лягаше като блудница. 21 А Аз бях те насадил лоза отбрана, изцяло чисто семе. И ти как ми се измени в изродени пръчки на чужда лоза? 22 Затова, ако и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, беззаконието ти остава петно пред Мен, заявява Господ БОГ. 23 Как можеш да кажеш: Не съм се омърсила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си направила, ти, бърза камила, която тича насам-натам в пътищата си! 24 Дива магарица, свикнала с пустинята, която в страстта си се задъхва; в разгонването ѝ кой ще я върне? Онези, които я търсят, няма да се уморят, ще я намерят в месеца ѝ. 25 Въздържай крака си да не ходиш боса, и гърлото си да не съхне от жажда! Но ти си казала: Напразно е! Не! Защото заобичах чужденци и след тях ще отида. 26 Както се посрамя крадецът, когато бъде открит, така ще се посрами израилевият дом – те, царете им, първенците им и свещениците им, и пророците им, 27 които казват на дървото: Ти си мой отец! – и на камъка: Ти си ме родил! – защото ми обърнаха гръб, а не лице, но във времето на бедствието си ще кажат: Стани и ни спаси! 28 А къде са боговете ти, които си си направил? Нека те станат, ако могат, да те спасят във времето на бедствието ти; защото, колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юда. 29 Защо се препирате с Мен? Вие всички сте отстъпници от Мен, заявява ГОСПОД. 30 Напразно поразих синовете ви, те не приеха поправяне. Вашият меч пояде пророците ви като кръвожаден лъв. 31 О вие, роде, вижте словото на ГОСПОДА: Пустиня ли бях Аз за Израил, или земя на черен мрак? Защо казва народът Ми: Блуждаем, няма вече да се върнем при Теб! 32 Може ли да забрави девойка накита си или невяста – украшенията си? Но Моят народ Ме забрави, има вече безброй дни. 33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Затова си привикнала и пътищата си на злини! 34 Да, и по полите ти се намери кръвта на души, невинни сиромаси, които не си намерила да подкопават. Но въпреки всички тези неща, 35 ти казваш: Невинна съм, да, гневът Му се отвърна от мен! Ето, Аз ще се съдя с теб, защото казваш: Не съм съгрешила. 36 Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия. 37 И от него ще излезеш с ръцете си на главата си, защото ГОСПОД отхвърли онези, на които се уповаваш, и няма да имаш успех с тях.