Jeremia 14 | Библия, ревизирано издание Верен

Jeremia 14 | Библия, ревизирано издание

Предсказание за суша, война и глад

1 ГОСПОДНЕТО слово, което дойде към Йеремия за бездъждието: 2 Юда ридае и хората в портите му са изнемощели; седят на земята облечени в черно; и викът на Йерусалим се издигна. 3 Големците му пращат подчинените си за вода; те отиват при кладенците, но не намират вода; връщат се с празните си съдове; посрамват се и се смущават, и покриват главите си. 4 Понеже земята се напука, защото няма дъжд на земята, затова орачите се посрамват, покриват главите си. 5 Още и кошутата ражда на полето и оставя рожбата си, понеже няма трева. 6 И дивите осли, като застават по голите височини, задушават се за въздух като чакали; очите им чезнат, понеже няма трева. 7 ГОСПОДИ, при все че беззаконията ни свидетелстват против нас, Ти действай заради името Си; защото отстъпничествата ни са много; пред Тебе съгрешихме. 8 Надеждо на Израил, Спасителю негов в скръбно време, защо да си като пришълец в тази страна и като пътник, отбил се да пренощува? 9 Защо да си като смаян човек, като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, ГОСПОДИ, си сред нас; ние се наричаме с Твоето име; не ни изоставяй. 10 Така казва ГОСПОД на този народ: Както обикнаха да се скитат и не въздържаха краката си, така ГОСПОД не благоволи към тях; сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им. 11 И ГОСПОД ми каза: Недей се моли за доброто на този народ. 12 Даже ако постят, няма да послушам вика им, и ако принесат всеизгаряния и приноси, няма да благоволя към тях; а ще ги довърша с меч, глад и мор. 13 Тогава казах: Уви, ГОСПОДИ ЙЕХОВА! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч, нито ще има глад у вас, а ще ви дам сигурен мир на това място. 14 Тогава ГОСПОД ми каза: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил; те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, суетата и измамата на своето сърце. 15 Затова така казва ГОСПОД: За пророците, които пророкуват в Моето име, без да съм ги изпратил, а които казват: Меч и глад няма да има в тази страна, – с меч и глад ще бъдат изтребени тези пророци. 16 А народът, на който те пророкуват, ще бъдат изхвърлени от йерусалимските улици, загинали от глад и меч; и няма да има кой да ги заравя – тях и жените им, синовете и дъщерите им; защото ще излея върху тях собственото им зло. 17 И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем, без да престанат; защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поразяване, с много люта рана. 18 Ако изляза на полето – ето убитите с меч! А ако вляза в града – ето изнемощелите от глад. Дори пророкът и свещеникът обходиха земята, но не знаят какво да се направи. 19 Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил и няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, и време за изцеление, но, ето, смущение! 20 Признаваме, ГОСПОДИ, нечестието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили пред Тебе. 21 Заради името Си недей се погнусява от нас, не опозорявай славния Си престол; спомни си, не нарушавай завета Си с нас. 22 Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето от себе си ли дава дъждове? Не си ли Ти, Който даваш, ГОСПОДИ, Боже наш? Затова Тебе чакаме, защото Ти си сторил всичко това.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 ГОСПОДНОТО слово, което беше към Еремия относно сушата: 2 Юда ридае, и портите му изнемощяват. Седят в черно на земята и викът на Ерусалим се издига. 3 И благородните му пращат малките си за вода; те идват при кладенците, не намират вода, връщат се с празните си съдове; посрамват се и се опозоряват и покриват главите си. 4 Понеже земята се напука, защото нямаше дъжд на земята, земеделците се посрамват, покриват главите си. 5 Дори и кошутата на полето ражда и изоставя малкото си, понеже няма трева. 6 И дивите магарета стоят по голите височини, задъхват се за въздух като чакали, очите им чезнат, понеже няма зеленина. 7 При все че беззаконията ни свидетелстват против нас, ГОСПОДИ, подействай заради Името Си*! Защото са много нашите отстъпничества, съгрешихме против Теб. 8 Надеждо на Израил, Спасителю негов във време на беда, защо да бъдеш като пришълец в земята и като пътник, отбил се да пренощува? 9 Защо да бъдеш като смаян човек, като силен, който не може да избави? Но Ти си сред нас, ГОСПОДИ, с Твоето Име се наричаме; не ни оставяй! 10 Така казва ГОСПОД на този народ: Така обикнаха да скитат, не въздържаха краката си, и ГОСПОД не благоволи в тях. Сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им. 11 И ГОСПОД ми каза: Недей да се молиш за този народ за добро. 12 Когато постят, няма да послушам вика им и когато принесат всеизгаряния и хлебни приноси, няма да благоволя в тях, а ще ги довърша с меч и с глад, и с мор. 13 И казах: Ах, Господи БОЖЕ! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч и глад няма да има у вас, а ще ви дам сигурен мир на това място. 14 И ГОСПОД ми каза: Пророците пророкуват лъжа в Моето Име. Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение и гадание и суетата и измамата на сърцето си. 15 Затова, така казва ГОСПОД за пророците, които пророкуват в Моето Име, а Аз не съм ги изпратил; и те казват: Меч и глад няма да има в тази земя! – с меч и с глад ще бъдат изтребени онези пророци. 16 А народът, на който те пророкуват, ще бъде изхвърлен по ерусалимските улици от глад и меч и няма да има кой да ги погребе, тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им; защото ще излея върху тях злината им. 17 И ще им кажеш това слово: Очите ми ронят сълзи нощем и денем и не престават, защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поражение, с много тежка рана. 18 Ако изляза на полето, ето, убитите с меч! И ако дойда в града, ето, изнемощелите от глад! Дори пророкът и свещеникът се лутат в земята и не знаят какво да се прави. 19 Съвсем ли си отхвърлил Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, така че няма за нас изцеление? Надявахме се на мир, но нищо добро не дойде; и на време на изцеление, но, ето, ужас! 20 Признаваме, ГОСПОДИ, безбожието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили против Теб. 21 Не се отвращавай от нас заради Името Си*; не опозорявай славния Си престол! Спомни си, не нарушавай завета Си с нас! 22 Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? И небето от себе си ли дава проливни дъждове? Не си ли Ти, ГОСПОДИ, Боже наш? И на Теб се надяваме, защото Ти си направил всичко това.