Prediger 7 | Библия, ревизирано издание

Съвети за благоразумие

1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта – повече от деня на раждането. 2 По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си. 3 По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява. 4 Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие. 5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните; 6 защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета. 7 Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето. 8 За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването и; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният. 9 Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните. 10 Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това. 11 Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето; 12 защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат. 13 Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво? 14 Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него. 15 Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си. 16 Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш? 17 Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си? 18 Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете*. 19 Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града. 20 Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши. 21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне; 22 защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти. 23 Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен. 24 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери? 25 Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост. 26 И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете и – окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея. 27 Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината 28 (и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова*жени не намерих. 29 Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.

Верен

1 Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта – от деня на раждането. 2 По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си. 3 Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро. 4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие. 5 По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните. 6 Защото, какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета. 7 Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето. 8 Краят на работата е по-добър от началото ѝ; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух. 9 Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните. 10 Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? – защото не от мъдрост питаш за това. 11 Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето, 12 защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат. 13 Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво? 14 В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си. 15 Всичко видях в суетните си дни – има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си. 16 Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър – защо да се погубиш? 17 Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен – защо да умреш преди времето си? 18 Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това. 19 Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града, 20 защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши. 21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне, 22 защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други. 23 Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! – но тя се отдалечи от мен. 24 Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко – кой може да го открие? 25 Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост. 26 И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея. 27 Виж, това открих – казва проповедникът – като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение, 28 което душата ми още търси, но не е намерила – един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих. 29 Ето, само това намерих – че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.

Prediger 7 | Библия, ревизирано издание Верен

Съвети за благоразумие