Prediger 6 | Библия, ревизирано издание

Суетата на честолюбието и желанията

1 Има зло, което видях под слънцето, и то е тежко върху хората: 2 човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест, така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал, на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, а чужденецът ги яде. Това е суета и лоша болест. 3 Ако човек роди сто сина и живее много години, така че броят на годините му да стане много, а душата му да не се насити с блага и още той не приема прилично погребение – казвам, че пометнатото е по-щастливо от него; 4 защото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина; 5 при това то не е видяло слънцето и не е познало нищо. По-добре е на него, отколкото на онзи. 6 Дори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро, не отиват ли те всички на едно място? 7 Целият труд на човека е за устата му; душата обаче не се насища. 8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите? 9 По-добре е да гледаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятъра. 10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; и е известно, че онзи, чието име е Човек*, не може да се състезава с по-силния от него. 11 Понеже има много неща, които умножават суетата, то каква полза за човека? 12 Защото кой знае кое е добро за човека в живота, във всички дни на суетния му живот, който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде след него под слънцето?

Верен

1 Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората: 2 човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест. 3 Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него, 4 защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина, 5 и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек. 6 Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро – не отиват ли всички на едно място? 7 Целият труд на човека е за устата му – душата му обаче не се насища. 8 Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво – сиромахът, който знае как да живее между живите? 9 По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър. 10 Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него. 11 Понеже има много неща, които умножават суетата – каква полза има човек от това? 12 Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?

Prediger 6 | Библия, ревизирано издание Верен

Суетата на честолюбието и желанията