1Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето:2време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;3време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;4време за плач и време за смях; време за тъга и време за радост;5време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;6време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;7време за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене;8време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.9Каква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?10Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.11Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.12Познах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;13и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога.14Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.15Каквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало.16Видях още под слънцето мястото на съда, а там – беззаконието, и мястото на правдата, а там – неправдата.
Изводи за живота
17Казах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.18Казах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.19Защото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.20Всички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.21Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?22И така, видях, че за човека няма по-добро, освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?
Верен
1Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето*:2време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;3време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;4време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;5време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;6време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне;7време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене;8време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.9Каква полза има работникът от това, в което се труди?10Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.11Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.12Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят* и да вършат добро през живота си,13а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд – това е дар от Бога.14Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.15Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.16И още видях под слънцето мястото на съда, а там – беззаконието, и мястото на правдата, а там – беззаконието.17Казах в сърцето си: Бог ще съди и праведния, и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело*.18Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.19Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.20Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.21Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?22И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му*. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.