Prediger 2 | Библия, ревизирано издание

1 Аз казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета. 2 Казах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея? 3 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си. 4 Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя; 5 направих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета; 6 направих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора; 7 придобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. 8 Събрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове – наложници изключително много. 9 Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен. 10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд. 11 Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето. 12 И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено? 13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината. 14 На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях. 15 Тогава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета. 16 Защото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? – Както и безумният. 17 Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра. 18 Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен; 19 и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета. 20 Затова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето. 21 Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло. 22 Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето? 23 Понеже всичките му дни са само печал и трудът му – скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета. 24 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка. 25 Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене? 26 Понеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа – за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.

Верен

1 Казах аз в сърцето си: Ела сега, ще те изпитам с веселие; затова, наслаждавай се на добро! И ето, и това беше суета. 2 Казах за смеха: Лудост е! – и за веселието: Какво постига то? 3 Реших в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми ме водеше в мъдрост, и да удържа безумието, докато видя кое е доброто за човешките синове да го вършат под небето през всичките дни на живота си. 4 Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя, 5 направих си градини и паркове, и насадих в тях всякакви плодни дървета. 6 Направих си водоеми, от които да поливам растящата гора от дървета. 7 Купих слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми. Имах и стада от едър и дребен добитък, повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. 8 Събрах си и сребро, и злато, и съкровища на царе и страни. Събрах си също певци и певици, и насладите на човешките синове – всякакви изобилни великолепия. 9 Така станах велик и превъзходен повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Също и мъдростта ми ми остана. 10 И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд*. 11 И разгледах всичките си дела, които ръцете ми бяха извършили, и труда, в който работейки се трудих, и ето, всичко беше суета и гонене на вятър*, и нямаше полза под слънцето. 12 Тогава се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво ще направи човек, който идва след царя? – Това, което е вече направено. 13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината. 14 Очите на мъдрия са в главата му, а безумният ходи в тъмнина. Но познах също, че една участ ги постига всичките. 15 Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета. 16 Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? – Като безумния! 17 Затова аз намразих живота, защото тежко ми се видя делото, което се върши под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър*. 18 И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен. 19 И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд*, в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета. 20 Затова се обърнах и се отчаях от целия труд, в който съм се трудил под слънцето. 21 Защото има човек, чийто труд е бил с мъдрост, знание и умение, но го оставя за дял на друг, който не се е трудил за него. И това е суета и голямо зло. 22 Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето*? 23 Понеже всичките му дни са страдание и трудът му е скръб; дори и нощем сърцето му не почива. И това е суета. 24 Няма нищо по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да оставя душата си да вижда доброто от труда му. И това видях, че е от Божията ръка*. 25 Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Мен – Бог? 26 Понеже на човека, който е угоден пред Него, Бог дава мъдрост и знание, и радост, а на грешника дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде на угодния пред Бога. И това е суета и гонене на вятър*.

Prediger 2 | Библия, ревизирано издание Верен