Prediger 1 | Библия, ревизирано издание

Всичко е суета

1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим: 2 Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета. 3 Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето? 4 Едно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно. 5 Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява. 6 Вятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения. 7 Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно* отиват. 8 Всички неща са досадни – човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане. 9 Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето. 10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас. 11 Не се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после.

В търсене смисъла на живота

12 Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Йерусалим; 13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него. 14 Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра. 15 Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои. 16 Аз се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание. 17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър. 18 Защото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.

Верен

1 Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим*: 2 Суета* на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета. 3 Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето? 4 Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои. 5 И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло. 6 Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът. 7 Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново. 8 Всички думи са трудни*, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане. 9 Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето. 10 Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас. 11 Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после. 12 Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалимст. 1;. 13 И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея. 14 Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър*. 15 Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои. 16 Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание. 17 И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър*. 18 Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

Prediger 1 | Библия, ревизирано издание Верен

Всичко е суета

В търсене смисъла на живота