Hesekiel 8 | Библия, ревизирано издание Верен

Hesekiel 8 | Библия, ревизирано издание

Идолопоклонство в Йерусалим

1 А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, докато седях в къщата си и Юдейските старейшини седяха пред мене, ръката на Господа ЙЕХОВА се спусна там върху мене. 2 Погледнах и видях – подобие, наглед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал. 3 Той простря подобие на ръка и ме хвана за косата; и Духът ме издигна между земята и небето и ме пренесе чрез Божии видения в Йерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, където беше поставен възбудителят на ревността – идол, който предизвиква ревнуване. 4 Славата на Израилевия Бог беше там, както във видението, което видях в полето. 5 Тогава Той ми каза: Сине човешки, повдигни сега очите си към север. И така, погледнах към север и, ето, на север от вратата, която води за жертвеника, при входа стоеше този идол – възбудител на ревност. 6 Той ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези? – Големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още големи мерзости. 7 И така, заведе ме до вратата на двора; и като погледнах, ето, една дупка в стената. 8 Тогава ми каза: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, открих вход. 9 Той ми каза: Влез и виж нечестивите мерзости, които тези вършат тук. 10 И така, влязох и погледнах: и, ето, всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всички идоли на Израилевия дом, изобразени на стената открай докрай. 11 Пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, сред които беше Яазания, Сафановият син – всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак тамян се издигаше. 12 Тогава ми каза: Сине човешки, видя ли какво правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения! Защото си казват: ГОСПОД не ни вижда; ГОСПОД е напуснал земята. 13 Каза ми още: Ще видиш още големи мерзости, които вършат. 14 Тогава ме заведе до входа на северната порта на ГОСПОДНИЯ дом; и, ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз*. 15 Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още и по-големи мерзости от тези. 16 После ме въведе във вътрешния двор на ГОСПОДНИЯ дом; и, ето, във входа на ГОСПОДНИЯ храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към ГОСПОДНИЯ храм и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток. 17 Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, че вършат мерзости, каквито тези вършат тук? Защото, като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, слагат клончето до ноздрите си. 18 Затова и Аз ще действам с ярост; окото Ми няма да ги пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 И в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца седях в къщата си и юдовите старейшини седяха пред мен; и ръката на Господ БОГ връхлетя там върху мен. 2 И видях, и ето, подобие на вид като огън; от това, което изглеждаше, че са хълбоците му и надолу – огън; и от хълбоците му нагоре – на вид като сияние, което изглеждаше като светъл метал. 3 И Той простря нещо като ръка и ме хвана за косата на главата ми. И Духът ме издигна между земята и небесата и ме пренесе чрез Божии видения в Ерусалим, при входа на вътрешната порта, която е обърната на север, където беше поставен идолът на ревността, който възбужда ревност. 4 И ето, славата на Израилевия Бог беше там, както във видението, което видях на полето. 5 И ми каза: Сине човешки, вдигни сега очите си към север. И аз вдигнах очите си към север, и ето, на север от портата, която води към олтара, стоеше този идол на ревността, на входа. 6 И ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези – големите гнусотии, които израилевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още по-големи гнусотии. 7 И ме заведе до входа на двора и погледнах, и ето, една дупка в стената. 8 И ми каза: Сине човешки, прокопай сега стената. И прокопах стената и ето, един вход. 9 И ми каза: Влез и виж злите гнусотии, които те вършат тук. 10 И влязох и видях, и ето, всякакви образи на пълзящи и гнусни животни и всичките идоли на израилевия дом, изобразени наоколо по стената. 11 И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на израилевия дом, и Яазания, синът на Сафан, стоеше сред тях, всеки с кадилницата си в ръката си; и се издигаше аромат от облак тамян. 12 И ми каза: Видя ли, сине човешки, какво правят старейшините на израилевия дом в тъмнината, всеки в стаята си за изображения? Защото казват: ГОСПОД не ни вижда, ГОСПОД е изоставил земята. 13 И ми каза: Ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат. 14 И ме заведе до входа на портата на ГОСПОДНИЯ дом, която е на север, и ето, там седяха жени и оплакваха Тамузвавилонско божество. 15 И ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още по-големи гнусотии от тези. 16 И ме заведе във вътрешния двор на ГОСПОДНИЯ дом и ето, на входа на ГОСПОДНИЯ храм, между преддверната зала и олтара, стояха около двадесет и петима мъже; гърбовете им бяха към храма, а лицата им – към изток и се кланяха на слънцето към изток. 17 И ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е на юдовия дом да вършат гнусотиите, които вършат тук, че напълниха земята с насилие и пак Ме разгневяват? И ето, поднасят клончето до носа си. 18 Затова и Аз ще действам с ярост, окото Ми няма да пощади и няма да пожаля. И да извикат в ушите Ми със силен глас, няма да ги послушам.