Hesekiel 33 | Библия, ревизирано издание Верен

Hesekiel 33 | Библия, ревизирано издание

Йезекиил – страж на Израилевия дом

1 И ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза: 2 Сине човешки, говори на народа си и им кажи: Когато нанеса меча върху някоя земя и народът на онази земя вземе някой човек изпомежду си и го постави за страж, 3 и той, като види, че мечът идва върху земята, затръби и предупреди народа, 4 тогава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата, а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му. 5 Той е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; докато, ако беше се свестил, той би избавил живота си. 6 Но ако стражът види, че мечът идва и не затръби, и народът не се свести, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина ще бъде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража. 7 Така е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израилевия дом; и така, чуй словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна. 8 Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш!, а ти не проговориш, за да го предупредиш да се върне от пътя си, онзи беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче от твоята ръка ще изискам кръвта му. 9 Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а той не се върне от него, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си. 10 Затова, сине човешки, кажи на Израилевия дом: Вие така говорихте: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем? 11 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ ЙЕХОВА, не благоволя в смъртта на нечестивия, а нечестивият да се върне от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев? 12 Затова, сине човешки, кажи на народа си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се отвърне от нечестието си, също както праведният няма да може да живее поради правдата си в деня, когато съгреши. 13 Когато кажа на праведния, че непременно ще живее, а той, като уповава на правдата си, извърши неправда, то нито едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре. 14 И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се отвърне от греха си и постъпи законно и праведно; 15 ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, постъпва според повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре; 16 нито един от греховете, които е извършил, няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее. 17 Но твоят народ казва: ГОСПОДНИЯТ път не е прав. Обаче техният път не е прав. 18 Когато праведният се върне от правдата си и извърши неправда, то поради нея ще умре. 19 А когато беззаконникът се отвърне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това. 20 Вие обаче казвате: ГОСПОДНИЯТ път не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му. 21 В дванадесетата година от плена ни, в десетия месец, на петия ден от месеца, при мене дойде един бежанец от Йерусалим и каза: Градът е превзет. 22 А вечерта, преди да дойде бежанецът, ГОСПОДНЯТА ръка беше върху мен и отваряше устата ми, докато той дойде при мене сутринта; и така, устата ми се отвориха и не бях вече ням. 23 И ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза: 24 Сине човешки, тези, които живеят в онези опустошени места в Израилевата земя, говорят: Авраам беше само един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; на нас бе дадена земята в наследство. 25 Затова им кажи: Така казва Господ ЙЕХОВА: Вие ядете месо с кръвта му, повдигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята? 26 Вие се облягате на меча си, вършите мерзости и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята? 27 Кажи им това: Така казва Господ ЙЕХОВА: Заклевам се в живота Си, онези, които са в опустошените места, непременно ще паднат от меч; и който е на открито поле, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и пещерите, ще измрат от мор. 28 И ще превърна земята в пустош и да бъде за удивление, и горделивата и сила ще престане; и Израилевите планини ще запустеят, за да няма кой да минава. 29 Тогава ще познаят, че Аз съм ГОСПОД, когато превърна земята в пустош и бъде за удивление поради всички мерзости, които извършиха. 30 А колкото до тебе, сине човешки, твоят народ приказва за тебе при стените и вратите на къщите и като говорят един на друг, всеки на брат си, казват: Елате сега и чуйте какво е словото, което излиза от ГОСПОДА. 31 Те идват при тебе, както идва народът, и седят пред тебе като Мой народ, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им. 32 И, ето, ти си им като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват. 33 А когато настане това (а то идва), тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 2 Сине човешки, говори на синовете на народа си и им кажи: Когато докарам меч върху някоя земя и народът на онази земя вземе някой човек от себе си и си го постави за страж, 3 и той, като види, че мечът идва върху земята, затръби тръбата и предупреди народа, 4 тогава, ако някой чуе добре гласа на тръбата и не се пази, и мечът дойде и го постигне, кръвта му ще бъде на главата му. 5 Той е чул гласа на тръбата, но не се е пазил – кръвта му ще бъде на него; а който се пази, ще избави живота си. 6 Но ако стражът види, че мечът идва, и не затръби тръбата, и народът не се пази, и мечът дойде и постигне някого от тях, той ще бъде постигнат заради беззаконието си, но кръвта му ще изискам от ръката на стража. 7 И ти, сине човешки, поставих те страж на израилевия дом. И така, чуй словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна. 8 Когато кажа на безбожния: Безбожнико, непременно ще умреш! – а ти не проговориш, за да предупредиш безбожния да се обърне от пътя си, онзи безбожник ще умре заради беззаконието си, но кръвта му ще изискам от ръката ти. 9 Но ако предупредиш безбожния за пътя му, да се обърне от него, а той не се обърне от пътя си, той ще умре заради беззаконието си, а ти си спасил душата си. 10 Затова, сине човешки, кажи на израилевия дом: Така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас и ние чезнем заради тях! Как ще живеем? 11 Кажи им: Жив съм Аз, заявява Господ БОГ – нямам благоволение в смъртта на безбожния, а да се обърне безбожният от пътя си и да живее! Обърнете се, обърнете се от злите си пътища, защо да умрете, доме израилев? 12 И ти, сине човешки, кажи на народа си: Правдата на праведния няма да го спаси в деня, когато извърши престъпление; и безбожният няма да падне заради безбожието си в деня, когато се обърне от безбожието си, също както и праведният няма да живее заради правдата си в деня, когато съгреши. 13 Когато кажа на праведния, че непременно ще живее, и той се уповае на правдата си и върши беззаконие, всичките му праведни дела няма да се спомнят и заради беззаконието си, което е извършил, той ще умре. 14 И когато кажа на безбожния: Непременно ще умреш! – и той се обърне от греха си и върши правда и правота, 15 ако безбожният върне залог, плати ограбеното, ходи в правилата на живота, без да върши беззаконие, непременно ще живее, няма да умре. 16 Всичките му грехове, които е извършил, няма да му се помнят – той е вършил правда и правота, непременно ще живее. 17 Но синовете на народа ти казват: Пътят на Господа не е прав. А техният път е крив. 18 Когато праведният се обърне от правдата си и върши неправда, заради нея ще умре. 19 А когато безбожният се обърне от безбожието си и върши правда и правота, той ще живее заради това. 20 А вие казвате: Пътят на Господа не е прав. Ще ви съдя всекиго според пътищата му, доме израилев! 21 И в дванадесетата година на плена ни, в десетия месец, на петия ден от месеца, дойде при мен един избягал от Ерусалим и каза: Градът е превзет. 22 А вечерта, преди да дойде избягалият, ръката на ГОСПОДА беше върху мен и отвори устата ми, докато той дойде при мен сутринта; и устата ми се отвори и вече не бях ням. 23 И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 24 Сине човешки, живеещите в онези опустошени места в израилевата земя говорят и казват: Авраам беше един и получи за притежание земята, а ние сме мнозина – на нас е право да се даде земята за притежание. 25 Затова им кажи: Така казва Господ БОГ: Ядете месо с кръвта му, вдигате очи към идолите си и проливате кръв – и ще притежавате ли земята? 26 Разчитате на меча си, вършите гнусотии и осквернявате всеки жената на ближния си – и ще притежавате ли земята?* 27 Така им кажи: Така казва Господ БОГ: Жив съм Аз – онези, които са в опустошените места, непременно ще паднат от меч; и който е на открито поле, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите, ще измрат от мор. 28 И ще обърна земята на пустош и да бъде за смайване, и гордата ѝ сила ще пресекне, и израилевите планини ще запустеят, никой няма да минава там. 29 И тогава ще познаят, че Аз съм ГОСПОД, когато обърна земята на пустош и да бъде за смайване заради всичките мерзости, които извършиха. 30 А ти, сине човешки, синовете на народа ти говорят за теб при стените и входовете на къщите, и си говорят един на друг, всеки на брат си, и казват: Елате сега и чуйте какво е словото, което излиза от ГОСПОДА. 31 Те идват при теб, както идва народ, и седят пред теб като Мой народ, и слушат думите ти, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им ходи след печалбите им. 32 И, ето, ти си им като любима песен, като човек с хубав глас, който свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняватст. 31;. 33 А когато това дойде – ето, идва – тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.