Hebräer 7 | Библия, ревизирано издание Верен

Hebräer 7 | Библия, ревизирано издание

Свещенството на Мелхиседек

1 Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови, 2 на когото Авраам отдели и десятък от цялата плячка – той, който е първо, по значението на името си, цар на правда, а после и салимски цар, т. е. цар на мир, 3 без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник. 4 А помислете колко велик беше този човек, на когото патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка. 5 Защото, докато онези от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, т. е. от братята си, макар и да са произлезли от чреслата на Авраам, 6 той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията. 7 А безспорно по-долният бива благославян от по-горния. 8 И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия – този, за когото се свидетелства, че живее. 9 И, така да се каже – сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам; 10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраам. 11 И така, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него народът получи закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се смята според Аароновия чин? 12 Защото ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. 13 Понеже Този, за Когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара. 14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, а относно това племе Моисей не каза нищо за свещеници.

Свещеник като Мелхиседек

15 Това става още по-ясно, когато по подобие на Мелхиседек се издига друг Свещеник, 16 Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, а по силата на един безкраен живот; 17 защото за Него свидетелства: „Ти си свещеник довека според чина Мелхиседеков“; 18 защото по този начин се унищожава по-предишната заповед поради нейната слабост и безполезност 19 (понеже законът не е усъвършенствал нищо), а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога. 20 И както това стана не без клетва, понеже другите станаха свещеници без клетва, 21 Исус обаче стана с клетва чрез Онзи, който Му каза: Господ се закле и няма да се разкае; Ти си свещеник навеки според чина на Мелхиседек. 22 Така също Исус стана поръчител на по-добър завет. 23 При това поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, 24 а Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към друг. 25 Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях. 26 Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; 27 Който няма нужда всеки ден, като онези първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на народа; защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си. 28 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, Който е съвършен навеки.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови; 2 на когото Авраам отдели също и десятък от всичко; който, според значението на името си, е първо цар на правда, а после и цар на Салим, тоест цар на мир; 3 без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник. 4 Но вижте колко велик беше този, на когото и патриархът Авраам даде десятък от плячкатаст. 2;. 5 И наистина, онези от Левиевите потомци, които приемат свещенослужението, имат заповед според закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и те да са произлезли от семенниците на Авраам; 6 той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам* и благослови този, на когото бяха дадени обещанията. 7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния. 8 И тук десятъкът се взема от смъртни хора, а там – от този, за когото се свидетелства, че живее. 9 И може да се каже, че сам Леви, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам, 10 защото беше още в семенниците на баща си, когато Мелхиседек го срещна. 11 И така, ако можеше да има съвършенство чрез левитското свещенство – защото под него народът получи закона – каква нужда е имало още да се издига друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се определя такъв според Аароновия чин? 12 Защото, като се промени свещенството, по необходимост става и промяна на закона. 13 Понеже Този, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил при олтара. 14 Защото е явно, че нашият Господ произлезе от Юда, а за това племе Мойсей не каза нищо относно свещеници. 15 Това става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг свещеник, 16 който стана такъв не по закона на плътска заповед, а по силата на един неунищожим живот; 17 защото се свидетелства: „Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“ 18 Защото наистина по-предишната заповед се отменя поради нейната слабост и безполезност – 19 понеже законът не е усъвършенствал нищо – а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога. 20 И както това не е станало без заклеване – 21 защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той – със заклеване от страна на Този, който Му казва: „Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века!“ – 22 така Иисус стана Поръчител на един по-добър завет. 23 При това, свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си, 24 а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг. 25 Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях. 26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; 27 който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си. 28 Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, който е съвършен до века.