Hebräer 4 | Библия, ревизирано издание Верен

Hebräer 4 | Библия, ревизирано издание

Вярващите и Божието обещание

1 И така, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. 2 Защото на нас бе донесено едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха. 3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка“; ако и да са били свършени делата Му още при създаването на света. 4 Защото някъде си е говорил за самия ден така: „И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела“; 5 а пък на това място: „Няма да влязат в Моята почивка.“ 6 И така, понеже остава да влязат някои в нея, а на онези, на които по-рано се благовести, не са влезли поради неверието си, 7 затова Той пак определя един ден, „днес“, като казва толкова време по-късно чрез Давид, както вече казахме: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“ 8 Защото ако Исус Навин беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден. 9 Следователно за Божия народ остава една съботна почивка. 10 Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. 11 Затова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие. 12 Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето. 13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме.

Исус Христос е великият Първосвещеник

14 И така, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. 15 Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях. 16 Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото* време.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 И така, докато ни остава обещанието да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би някой от вас да се яви изостанал. 2 Защото и до нас, както и до тях, се донесе една блага вест; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха. 3 Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка, както каза Бог: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“; макар и делата Му да са били свършени още при основаването на света. 4 Защото някъде Той е говорил за седмия ден така: „И Бог си почина на седмия ден от всичките Си дела“; 5 и пак на това място: „Няма да влязат в Моята почивка!“ 6 И така, понеже остава, че някои влизат в нея, а онези, на които преди това се благовести, не влязоха поради непокорството си, 7 затова Той пак определя един ден – „днес“ – като казва чрез Давид след толкова дълго време, както беше казано: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“ 8 Защото, ако Иисус Навиев ги беше въвел в почивката, Бог не би говорил след това за друг ден. 9 Следователно, за Божия народ остава съботна почивка. 10 Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той също си е починал от своите дела, както и Бог – от Своите. 11 Затова, нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в същия пример на непокорство. 12 Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки двуостър меч, като пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и е съдия на помислите и намеренията на сърцето. 13 И няма създание, което да е скрито от Него, а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред когото има да отговаряме. 14 И така, като имаме велик Първосвещеник, който е преминал през небесата, Иисус, Божия Син, нека държим здраво това, което сме изповядали! 15 Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях. 16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.