Apostelgeschichte 24 | Библия, ревизирано издание

Обвиненията срещу Павел

1 След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха до управителя жалба против Павел.

2 И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,

3 то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това.

4 Но за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко;

5 понеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес;

6 който се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон;

7 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб.

8 А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

9 И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.

Павел се защитава пред управителя Феликс

10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 защото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим.

12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа.

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 Но това изповядвам пред тебе, че според учението*, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците,

15 и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.

17 А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси.

18 А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

19 но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.

20 Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,

21 освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.

23 И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

Павел пред Феликс и Друзила

24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христос Исус.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идващия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

26 Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова и по-честичко го викаше и приказваше с него.

27 Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един оратор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел.

2 И като го повикаха, Тертил започна да обвинява, като казваше: Понеже чрез теб, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост има подобрения за този народ,

3 то ние с пълна благодарност винаги и навсякъде посрещаме това.

4 Но за да не те отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и да ни изслушаш накратко;

5 понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес*,

6 който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон,

7 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни, като заповяда на обвинителите му да дойдат при теб).

8 А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

9 И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.

10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дни, откакто се изкачих на поклонение в Ерусалим.

12 И не са ме намерили да споря с някого или да размирявам народа нито в храма, нито в синагогите, нито в града.

13 И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват.

14 Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес*, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците,

15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртвите – и на праведни, и на неправедни – което и те сами очакват.

16 Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест – и спрямо Бога, и спрямо хората.

17 И след много години дойдох да донеса милостини на моя народ и приноси.

18 При това ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирица,

19 но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.

20 Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мен, когато стоях пред Синедриона,

21 освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: За възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 А Феликс, тъй като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.

23 И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават свобода и да не възпират никого от неговите да му прислужва.

24 А след няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати за Павел, от когото слуша за вярата в Христос Иисус.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди и когато намеря време, ще те повикам.

26 При това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова все по-често го викаше и приказваше с него.

27 Но като изминаха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест. А понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.