Apostelgeschichte 17 | Библия, ревизирано издание

Апостолите в Солун

1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията,

3 като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос.

4 И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени.

5 Но юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.

6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук;

7 и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус.

8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

9 Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.

Апостолите в Берия

10 А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.

12 И така, мнозина от тях повярваха – и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.

13 Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.

14 Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

15 А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.

Павел в Атина

16 А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17 И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.

18 Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.

19 И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 Защото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.

21 (А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)

22 И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.

24 Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

25 нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;

26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,

27 за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;

28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“

29 И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.

30 А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31 защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.

33 И така, Павел си излезе измежду тях.

34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията,

3 като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че този Иисус, каза той, когото аз ви проповядвам, е Христос.

4 И някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци* и не малко от видните жени*.

5 Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа.

6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук,

7 и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус.

8 И смутиха народа и началниците на града, които чуха това.

9 Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.

10 А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно.

12 И така, мнозина от тях повярваха, както и от високопоставените гъркини и не малко от мъжете.

13 Но солунските юдеи, като разбраха, че Божието слово се проповядва от Павел и в Берия, дойдоха и там също подбудиха и смутиха множествата.

14 Тогава братята незабавно изпратиха Павел да отиде към морето, а Сила и Тимотей останаха още там.

15 А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.

16 А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли.

17 И така, той разискваше в синагогата с юдеите и с набожнитест. 4; и всеки ден на пазара с онези, които се случваха там.

18 После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото благовестваше за Иисус и възкресението.

19 И взеха и го заведоха в Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то.

21 А всичките атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.

22 И така, Павел застана на средата на Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Този, на когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам –

24 Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

25 нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко.

26 Той е направил от един човек* всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им;

27 за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: „Защото дори Негов род сме.“

29 И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък – на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица.

30 Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят,

31 защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: Пак ще те слушаме за това.

33 И така, Павел си отиде от тях.

34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тяхст. 4;.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.