1А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.2А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.3Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.4И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.5И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни,6те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,7и там проповядваха благовестието.
Апостолите в Листра
8А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил.9Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,10каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше.11А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.12И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.13И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.14Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха:15О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях;16Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища,17макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.18И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.19Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял.20А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия.
Завръщането в Антиохия Сирийска
21И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия22и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.23И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;25и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.26Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили.27И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват.28И прекараха там доста време с учениците си.
Верен
1А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.2Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.3Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.4И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.5И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни*,6те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,7и там благовестваха.8А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил.9Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен*,10каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше.11А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!12И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.13А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.14Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:15Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;16който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,17макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост.18И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.19Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни* и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.20Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.21И след като проповядваха благовестието в този град и направиха много ученици, пак се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,22като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много страдания трябва да влезем в Божието царство.23И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали.24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;25и след като проповядваха словото в Перга, слязоха в Аталия.26Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха изпълнили.27И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.28И там останаха доста време с учениците.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.