Daniel 12 | Библия, ревизирано издание
1И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве – всеки, който бъде намерен записан в книгата.
Пророчество за края на времената
2Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение.3Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове.4А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава.5Тогава, като погледнах, аз, Даниил, ето, стояха двама други – един на брега отсам реката и един на брега оттам реката.6Единият каза на облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката: Докога ще се чака за края на тези чудеса?7И чух облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее довека, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили със смазването на силата на святия народ.8И аз чух, но не разбрах. Тогава казах: Господарю мой, как ще завърши всичко това?9А той отговори: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.10Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат.11И от времето, когато бъде премахната вечната жертва и бъде поставена мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда двеста и деветдесет дни.12Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни.13Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си.
Верен
1И в онова време ще се надигне великият княз Михаил, който се застъпва за синовете на твоя народ; и ще настане време на скръб, каквато никога не е била – откакто съществува народ до онова време. И в онова време твоят народ ще се избави – всеки, който се намери записан в книгата.2И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едните за вечен живот, а другите за позор и вечно презрение.3Разумните ще блестят като блясъка на небесната твърд и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите за вечни времена.4А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до последното време. Мнозина ще я изследват и знанието ще се умножава.5И аз, Даниил, видях, и ето, двама други стояха – един отсам на брега на реката и един оттатък на брега на реката.6И единият каза на мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката: Докога е краят на тези чудни неща?7И чух мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, който живее вечно, че това ще бъде след време, времена и половин време, и когато свърши разбиването на силата на светия народ, всичко това ще се изпълни.8И аз чух, но не разбрах. И казах: Господарю мой, какъв ще бъде краят на това?9А той каза: Иди си, Данииле, защото думите са затворени и запечатани до последното време.10Мнозина ще се очистят и избелят и изпитат; а безбожните ще постъпват безбожно и никой от безбожните няма да разбере; но разумните ще разберат.11И от времето, когато се премахне постоянната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, са хиляда двеста и деветдесет дни.12Блажен, който изтърпи и достигне до хиляда триста тридесет и петте дни.13А ти върви до края; и ще се успокоиш, и ще възкръснеш за дела си в последните дни.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.