Daniel 10 | Библия, ревизирано издание

Ангел укрепва пророка при река Тигър

1 В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, който бе наречен Валтасасар; това нещо беше истинно и означаваше големи бедствия, и той разбра и проумя видението. 2 (В онова време аз, Даниил, жалеех цели три седмици; 3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не се помазах, докато не се навършиха цели три седмици.) 4 На двадесет и четвъртия ден от първия месец, докато бях при брега на голямата река, която е Тигър, 5 като повдигнах очите си, видях един човек, облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан с чисто уфазко злато. 6 Тялото му беше като хрисолит, лицето му – като изгледа на светкавица, очите му – като огнени светила, мишците и краката му бяха наглед като лъскава мед и гласът на думите му – като глас на многоброен народ. 7 Само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не го видяха; но ги нападна голям трепет и те побегнаха да се скрият. 8 И така, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене) и останах безсилен. 9 Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му, аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята. 10 И, ето, до мене се допря ръка, която ме сложи разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми. 11 И ми каза: Данииле, мъжо възлюбен, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега. И когато ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан. 12 Тогава ми каза: Не бой се, Данииле; защото от първия ден, откакто ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти бяха послушани и аз дойдох поради думите ти. 13 Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; но, ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне; и така, аз останах непотребен вече там, при персийските царе, 14 и сега дойдох да ти помогна да разбереш какво предстои да стане с народа ти в последните дни; защото видението се отнася до далечни дни. 15 И като ми говореше тези думи, насочих лицето си към земята и останах ням. 16 В този момент един, подобен на човешки син, се допря до устните ми. Тогава отворих устата си и говорих, като казах на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха и не остана сила в мене. 17 Защото как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? Понеже веднага не остана никаква сила в мен, а и дъх не ми остана. 18 Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи. 19 И каза: Не бой се, мъжо възлюбен; мир на тебе! Крепи се! Да! Крепи се! И като ми говореше, аз се подкрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил. 20 Тогава той каза: Знаеш ли защо съм дошъл при теб? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, князът на Гърция ще дойде. 21 Все пак, обаче, ще ти известя значението на това, което е написано в едно истинско писание, при все че няма кой да ми помага против тези князе, освен вашия княз Михаил.

Верен

1 В третата година на персийския цар Кир едно слово се откри на Даниил, който се нарича Валтасасар. И словото беше истинно и означаваше големи бедствия; и той разбра словото и проумя видението. 2 В онези дни аз, Даниил, жалеех три цели седмици. 3 Вкусна храна не ядях, нито месо, нито вино влизаше в устата ми, и нито веднъж не се помазах, докато не се изпълниха три цели седмици. 4 И на двадесет и четвъртия ден от първия месец бях на брега на голямата река, която е Тигър. 5 И повдигнах очите си и видях, и ето, един мъж, облечен в лен, а кръстът му – опасан с чисто злато от Уфаз. 6 Тялото му беше като хрисолит, а лицето му изглеждаше като светкавица и очите му – като огнени факли, а мишците и краката му бяха на вид като полиран бронз и гласът на думите му – като глас на множество. 7 И само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но голям трепет ги нападна и те побягнаха да се скрият. 8 И аз останах сам да видя това голямо видение, но не остана в мен сила, защото цветът на лицето ми стана мъртвешки бледен и не ми остана сила. 9 И чух гласа на думите му. И когато слушах гласа на думите му, паднах на лицето си замаян, с лицето си към земята. 10 И ето, ръка се допря до мен и ме постави разтреперен на коленете ми и на дланите на ръцете ми. 11 И ми каза: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и се изправи на мястото си, защото сега съм изпратен при теб. И когато изговори към мен това слово, аз се изправих разтреперен. 12 И ми каза: Не бой се, Данииле; защото от първия ден, откогато ти насочи сърцето си да търсиш разбиране и да се смириш пред своя Бог, думите ти бяха чути и аз дойдох заради думите ти. 13 Но князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; и ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне; и аз останах там при персийските царе. 14 И дойдох да ти дам да разбереш какво ще се случи с народа ти в последните дни – защото видението е за далечни дни. 15 И когато ми говореше такива думи, аз насочих лицето си към земята и онемях. 16 И ето, един подобен на човешките синове се допря до устните ми; и аз отворих устата си и проговорих, и казах на стоящия срещу мен: Господарю мой, от видението ме обзеха болките ми и не ми остана сила. 17 И как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? А аз – отсега не остана сила в мен и дъх не остана в мен. 18 И отново се допря до мен един на вид като човек и ме укрепи. 19 И каза: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на теб! Укрепи се! Да, укрепи се! И като ми говореше, аз се укрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото ме укрепи*. 20 Тогава каза: Знаеш ли защо дойдох при теб? И сега ще се върна да воювам с княза на Персияст. 13;. И когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде. 21 Но ще ти съобщя записаното в писанието на истината. И няма нито един, който да държи здраво с мен против тези сили освен вашия княз Михаил.

Daniel 10 | Библия, ревизирано издание Верен

Ангел укрепва пророка при река Тигър