5.Mose 32 | Библия, ревизирано издание Верен

5.Mose 32 | Библия, ревизирано издание

Песента на Моисей

1 Слушай, небе, и ще говоря; и да чуе земята думите на устата ми. 2 Учението ми ще капе като дъжд; словата ми ще слизат като роса, като ситен дъжд върху злак и като пороен дъжд върху трева. 3 Понеже ще провъзглася името на ГОСПОДА, прославете величието на нашия Бог! 4 Той е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той. 5 Те се развратиха пред Него; поради порока си не са Негови чеда; а са поколение, извратено и криво. 6 Така ли се отплащате на ГОСПОДА, народе глупав и неразумен? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? – Той, Който те е създал и утвърдил. 7 Спомни си предишните дни, осмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си, и те ще ти кажат. 8 Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на народите според броя на израилтяните. 9 Защото дял на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е падащото Му се с жребий наследство. 10 Намери го в пуста земя. Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна; огради го и бдеше над него, опази го като зеницата на окото Си. 11 Както орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си, 12 така ГОСПОД сам го водеше и нямаше с него чужд бог. 13 Издигна го на високите места на земята. И го нахрани с плода на нивите; и го кърми с мед от скалите и с елей от скала като кремък, 14 с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от козли, и от овни васански, с най-отбрана пшеница. И ти пи вино – кръв гроздова. 15 А Йесурун* затлъстя и ритна. Затлъстя, угои се, надебеля. Тогава изостави Бога, Който го създаде, и отблъсна Канарата на спасението си. 16 С чужди богове разпалиха ревността Му, с мерзости Го раздразниха до гняв. 17 Принасяха жертви на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха познавали, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха. 18 А ти изостави Канарата, Която те роди, и забрави Бога, Създателя твой. 19 ГОСПОД видя това и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му; 20 и каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им; защото те са развратено поколение, деца, в които няма вярност. 21 Те разпалиха ревността Ми с онова, което не е Бог. С кумирите си Ме разгневиха; затова и Аз ще ги накарам да ревнуват от онези, които не са избран народ, с народ неразумен ще ги разгневя. 22 Защото огън се накладе в гнева Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; ще пояде земята с плодовете и и ще хвърли в пламъци основите на планините. 23 Ще натрупам върху тях беди; всичките Си стрели ще изстрелям върху тях. 24 Ще изнемощеят от глад, ще бъдат изпоядени от огница и от лют мор; зверски зъби ще изпратя върху им и отрова на пълзящите в прахта. 25 Отвън меч, а отвътре ужас ще погуби близките им, младежа и девицата, сукалчето и белокосия старец. 26 Казах: Бих ги разпръснал, бих изличил спомена им между хората, 27 ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумстват противниците им и да кажат: Нашата мощна ръка направи всичко това, а не ГОСПОД. 28 Защото те са народ неразбран и няма в тях разсъдък. 29 О, да бяха мъдри да разбират това, да осъзнаваха каква ще бъде сетнината им! 30 Как би могъл един мъж да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не би ги предала и ГОСПОД не би ги предал? 31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара; и самите ни неприятели нека съдят за това. 32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, гроздовете им са горчиви. 33 Виното им е отрова змийска, и мъчителна отрова аспидова. 34 Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми? 35 На Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние; кракът им с време ще се подхлъзне; защото е близо денят на гибелта им и приготвеното за тях наближава. 36 Защото ГОСПОД ще съди народа Си и ще пожали слугите Си, когато види, че е изчезнала силата им и че не е останал никой, роб или свободен. 37 И ще попита: Къде са боговете им? Канарата, на която се уповаваха? 38 Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им, и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила! 39 Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог. Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избавя от ръката Ми. 40 Защото вдигам ръката Си към небето и заявявам: Заклевам се във вечния Си живот, 41 че ако изостря лъскавия Си меч и го сграбча, за да извърша съд, ще въздам на враговете Си и ще се разплатя с ненавистниците Си. 42 Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще яде плът с кръвта на убитите и на пленените, начело с вражеските първенци. 43 Развеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си. 44 И Моисей дойде заедно с Исус, Навиновия син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа. 45 След като Моисей спря да говори всички тези думи на целия Израил, той им каза: 46 Вложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам, и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон. 47 Защото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете.

Господ призовава Моисей на планината Нево

48 В същия ден ГОСПОД говори на Моисей: 49 Изкачи се на планината Аварим, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Йерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание; 50 и ще умреш на планината, на която се изкачваш, и ще се върнеш при своите хора, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се върна при своите хора; 51 защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива* Кадис в пустинята Цин, понеже не изявихте Моята святост пред израилтяните. 52 Затова отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш – в земята, която давам на израилтяните.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми! 2 Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата; 3 защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог! 4 Той е Канарата, делото Му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина* и у Него няма неправда; праведен и прав е Той. 5 Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно*. 6 Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди. 7 Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат. 8 Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове. 9 Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство. 10 Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си. 11 Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си; 12 така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог. 13 Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала, 14 с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино – кръв гроздова. 15 Но Есурун* затлъстя и ритна – ти затлъстя, надебеля, угои се – и остави Бога, който го направи*, и презря Канарата на спасението си. 16 С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха. 17 Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха. 18 Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде. 19 И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото го разгневиха синовете Му и дъщерите Му. 20 И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност. 21 Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог*, разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя. 22 Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата ѝ и ще запали основите на планините. 23 Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си. 24 Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха. 25 Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец. 26 Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! – 27 ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД. 28 Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях. 29 О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си! 30 Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал! 31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара – дори самите ни врагове съдят за това. 32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви. 33 Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова. 34 Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми? 35 Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях. 36 Защото ГОСПОД ще съди* народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой – роб или свободен. 37 И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха, 38 които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила! 39 Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми! 40 Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Жив съм Аз до века! 41 Ако изостря блестящия Си меч и ръката Ми поеме съда, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на онези, които Ме мразят. 42 Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князе*. 43 Ликувайте, народи, с Неговия народ, защото Той отмъсти за кръвта на слугите Си и ще отдаде възмездие на враговете Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си. 44 И Мойсей дойде и изговори всичките думи на тази песен на всеослушание пред народа, той и Осия, синът на Навий. 45 И когато Мойсей свърши да говори всички тези думи на целия Израил, 46 той им каза: Насочете сърцата си към всички тези думи, с които днес ви засвидетелствам, и ги заповядайте на синовете си, за да внимават да вършат всичките думи на този закон. 47 Защото за вас това не е празно слово, а това е животът ви; и чрез това слово ще продължите живота си в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете. 48 И ГОСПОД говори на Мойсей в същия този ден и каза: 49 Изкачи се на тази планина Аварим, планината Нево, която е в моавската земя срещу Ерихон, и разгледай ханаанската земя, която давам на израилевите синове за притежание. 50 И ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще се прибереш при народа си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при народа си, 51 защото постъпихте невярно към Мен сред израилевите синове при водите на Мерива-Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израилевите синове. 52 Затова ще видиш земята отдалеч, но няма да влезеш там, в земята, която давам на израилевите синове.