5.Mose 2 | Библия, ревизирано издание

Години на странстване в пустинята

1 Тогава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както ГОСПОД ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планинската страна Сиир. 2 После ГОСПОД ми каза: 3 Достатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север. 4 И заповядай на народа: Ще минете през пределите на братята си, исавците, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова внимавайте добре; 5 да не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една педя*, защото на Исав дадох планинската страна Сиир за владение. 6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете; 7 защото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил във всичко, което вършиш; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години ГОСПОД, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо. 8 Така минахме покрай братята си, исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се и минахме през пътя по Моавската пустиня. 9 Тогава ГОСПОД ми каза: Не предизвиквайте моавците, за да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение. 10 (А преди там живееха емимите, народ велик и многочислен, и висок като енакимите. 11 И те като енакимите бяха смятани за исполини*; но моавците ги наричат емими. 12 Също и хорейците живееха преди в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята като наследство, която им даде ГОСПОД.) 13 Станете сега и преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред. 14 Времето, през което пътувахме от Кадис-варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато измря сред стана цялото поколение на военните мъже, както ГОСПОД се закле. 15 Още ГОСПОДНЯТА ръка беше против тях, за да ги изтреби сред стана, докато всички загинаха. 16 А като измряха всички воини от народа, 17 ГОСПОД ми говори: 18 Днес ти ще преминеш Ар, Моавската граница; 19 и като се приближиш срещу амонците, не ги обезпокоявай, за да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение. 20 (Също и тя се смяташе за земя на исполините, които преди живееха там, а амонците ги наричат замзумими; 21 народ велик и многочислен, и висок, като енакимите; но ГОСПОД ги изтреби пред тях; и те ги изместиха и се заселиха на мястото им; 22 за тях направ и, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците пред тях и те ги изместиха, и се заселиха на мястото им, където са и до днес; 23 и кафторците излязоха от Кафтор и изтребиха авейците, които живееха в села чак до Газа, и се заселиха на мястото им.) 24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и се бий с него. 25 Днес ще започна да всявам трепет и страх от теб у всички племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперят и ще се ужасяват от теб. 26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат: 27 Нека мина през земята ти; само по пътя ще вървя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво. 28 С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само да премина пеш 29 (както направиха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), докато мина през Йордан в земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава. 30 Обаче есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му; понеже ГОСПОД, твоят Бог, закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес. 31 А ГОСПОД ми каза: Ето, предавам ти Сион и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш. 32 Тогава Сион излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Яса. 33 И ГОСПОД, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и целия му народ. 34 В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее нито един. 35 Пленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме. 36 От Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, чак до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; ГОСПОД, нашият Бог, предаде всичките пред нас. 37 Само към земята на амонците ти не си се приближил, нито към местата край потока Явок, нито към планинските градове, нито към коя да е страна, която ГОСПОД, нашият Бог, ни беше забранил.

Верен

1 И се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя за Червено море, както ми говори ГОСПОД, и обикаляхме планината Сиир много дни. 2 И ГОСПОД ми говори и каза: 3 Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север. 4 И заповядай на народа и кажи: Ще минете през земята на вашите братя, синовете на Исав, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова, внимавайте добре; 5 не се бийте с тях, понеже няма да ви дам от земята им дори и една стъпка, защото дадох планината Сиир на Исав за притежание. 6 С пари да купувате от тях храна, за да ядете, и с пари да купувате от тях и вода, за да пиете. 7 Защото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти. Той познава пътуването ти през тази голяма пустиня. През тези четиридесет години ГОСПОД, твоят Бог, е бил с теб; не ти е липсвало нищо. 8 Така ние минахме покрай братята си, синовете на Исав, които живеят в Сиир, далеч от пътя на равнината, от Елат и от Есион-Гавер. И се обърнахме, и минахме по пътя за моавската пустиня. 9 И ГОСПОД ми каза: Не притеснявай Моав и не се бий с него, защото няма да ти дам нищо от земята му за притежание, понеже дадох Ар на синовете на Лот за притежание. – 10 А преди това там живееха емимите, голям и многоброен народ и висок като енакимите. 11 И те се считат за великани като енакимите, но моавците ги наричат емими. 12 А преди това в Сиир живееха хорейците, но синовете на Исав ги изгониха и ги изтребиха пред себе си, и се заселиха на мястото им, така както направи Израил на земята на своето притежание, която ГОСПОД им даде. – 13 И сега станете и преминете през потока Заред. И преминахме през потока Заред. 14 А времето, през което пътувахме от Кадис-Варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато цялото поколение на мъжете, годни за война, се довърши от стана, както ГОСПОД им се закле. 15 При това ръката на ГОСПОДА беше против тях, за да ги изтреби отсред стана, докато се довършат. 16 И когато всичките мъже, годни за война, се довършиха и измряха отсред народа, 17 ГОСПОД ми говори и каза: 18 Днес ти ще преминеш Ар, границата на Моав. 19 И когато дойдеш срещу синовете на Амон, не ги притеснявай и не се бий с тях, защото няма да ти дам нищо от земята на синовете на Амон за притежание, понеже я дадох на синовете на Лот за притежание*. – 20 И тя също се считаше за земя на великаните; преди това там са живеели великани, но синовете на Амон ги наричат замзумими, 21 голям и многоброен народ и висок като енакимите. Но ГОСПОД ги изтреби пред тях и те ги изгониха и се заселиха на мястото им, 22 така, както направи за синовете на Исав, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците отпред тях, и те ги изгониха и се заселиха на мястото им и до днес. 23 И авейците, които живееха в села чак до Газа, тях ги унищожиха кафторимите, които дойдоха от Кафтор, и се заселиха на мястото им. – 24 Станете, тръгнете и преминете долината на реката Арнон. Ето, предадох в ръката ти аморееца Сихон, цар на Есевон, и земята му; започни, завладей я, и воювай с него. 25 Днес Аз ще започна да всявам страх и ужас от теб сред народите под цялото небе, които ще чуят слуха за теб и ще се разтреперят, и ще се ужасят от теб. 26 И аз изпратих пратеници от пустинята Кедемот до есевонския цар Сихон с думи на мир и казах: 27 Нека да мина през земята ти; ще вървя само по пътя, няма да се отбия нито надясно, нито наляво. 28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми даваш вода, за да пия; само с краката си да мина – 29 както ми направиха синовете на Исав, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар – за да премина през Йордан в земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава. 30 Но есевонският цар Сихон не склони да минем през него, понеже ГОСПОД, твоят Бог, ожесточи духа му и закорави сърцето му, за да го предаде в ръката ти, както е днес. 31 И ГОСПОД ми каза: Ето, започнах да предавам пред теб Сихон и земята му. Започни, завладей я, за да наследиш земята му. 32 Тогава Сихон, той и целият му народ, излезе на бой против нас при Яса. 33 Но ГОСПОД, нашият Бог, го предаде в ръцете ни и ние го разбихме – и синовете му, и целия му народ. 34 И в онова време превзехме всичките му градове и изпълнихме проклятието над всеки град – мъжете, жените и децата; не оставихме нито един оцелял. 35 Само добитъка взехме за себе си като плячка и заграбеното от градовете, които превзехме. 36 От Ароир, който е на брега на реката Арнон, и от града, който е в долината, чак до Галаад нямаше град, който да ни се съпротиви*; ГОСПОД, нашият Бог, предаде всички пред нас. 37 Само до земята на синовете на Амон ти не се приближи, никъде покрай реката Явок, нито до планинските градове; никъде, където ГОСПОД, нашият Бог, ни беше забранилст. 19;.

5.Mose 2 | Библия, ревизирано издание Верен

Години на странстване в пустинята