5.Mose 1 | Библия, ревизирано издание

Божието водителство от Хорив до Кадис

1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил отвъд* Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

2 (Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израилтяните това, което ГОСПОД му заповяда за тях,

4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

5 Отвъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:

6 ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.

7 Обърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.

8 Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

9 В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.

10 ГОСПОД, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.

11 (ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)

12 Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас и товара от вас и вашите препирни?

13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.

14 И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.

15 И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16 В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.

17 В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.

18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

20 Тогава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава ГОСПОД, нашият Бог.

21 Ето, ГОСПОД, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22 Тогава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.

23 Това ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24 И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.

25 Те събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра.

26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на ГОСПОДА, вашия Бог.

27 Роптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше ГОСПОД, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

28 Къде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите*.

29 Но аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

30 ГОСПОД, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет

31 и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.

32 Въпреки това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог,

33 Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан – нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34 А ГОСПОД чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:

35 Нито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

36 освен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА.

37 И на мене се разгневи ГОСПОД, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;

38 Исус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израил.

39 При това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.

40 Вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море*.

41 Тогава ми отговорихте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.

42 А ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.

43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.

44 Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.

45 И като се върнахте, плакахте пред ГОСПОДА; но ГОСПОД не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.

46 Така стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Това са думите, които Мойсей говори на целия Израил отсам Йордан, в пустинята, в равнината*, срещу Суф, между Фаран и Тофол, и Лаван, и Асирот, и Дизаав.

2 Единадесет дни път са от Хорив по пътя на планината Сиир до Кадис-Варни*.

3 И в четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Мойсей говори на израилевите синове според всичко, което ГОСПОД му заповяда за тях,

4 след като беше разбил аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот и в Едраи.

5 Отсам Йордан, в моавската земя, Мойсей започна да обяснява този закон и каза:

6 ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: Достатъчно стояхте на тази планина.

7 Обърнете се и тръгнете*, и идете към хълмистата земя на аморейците и към всичките им съседи в равнината, в хълмистата земя и в низината*, на юг и към крайбрежието, в земята на ханаанците, и към Ливан, до голямата река, реката Ефрат.

8 Ето, Аз предавам земята пред вас; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви – на Авраам, Исаак и Яков – да я даде на тях и на потомството им след тях*.

9 И аз ви говорих в онова време и казах: Аз не мога да ви нося сам.

10 ГОСПОД, вашият Бог, ви умножи и ето, днес вие сте като звездите на небето по множество.

11 ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, така както ви е обещал!

12 Как бих могъл аз сам да нося тежестта ви, товара ви и караниците ви?

13 Изберете мъдри и разумни, и известни мъже отсред племената си и аз ще ги поставя над вас като началници.

14 И вие ми отговорихте и ми казахте: Добро е това, което каза да направим.

15 И аз взех началниците на племената ви, мъдри и известни мъже, и ги поставих началници над вас – хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.

16 И заповядах на съдиите ви в онова време и казах: Изслушвайте жалбите между братята си и съдете според правдата между човек и брат му или чужденеца, който е при него.

17 Не показвайте пристрастие в съда; изслушвайте както малкия, така и големия; не се бойте от човек, защото съдът е на Бога. А делото, което е прекалено трудно за вас, донесете пред мен и аз ще го изслушвам.

18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябва да вършите.

19 И тръгнахме от Хорив и минахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която видяхте по пътя към хълмистата земя на аморейците, както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-Варни*.

20 И аз ви казах: Вие дойдохте до хълмистата земя на аморейците, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.

21 Ето, ГОСПОД, твоят Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти. Не се бой и не се обезсърчавай.

22 Тогава всички вие дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да разузнаят за нас земята и да ни донесат известие за пътя, по който трябва да се изкачим, и за градовете, в които ще влезем.

23 И това беше добро в очите ми и аз взех дванадесет мъже от вас, по един мъж от всяко племе.

24 И те тръгнаха и се изкачиха на планината, и дойдоха до долината Есхол, и я разузнаха.

25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни и известие и казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра.

26 Обаче вие не пожелахте да се изкачите, а се разбунтувахте срещу заповедта на ГОСПОДА, своя Бог*.

27 И роптаехте в шатрите си и казвахте: Понеже ГОСПОД ни мрази, затова ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците, за да ни изтребят!

28 Накъде да се изкачваме? Нашите братя обезсърчиха сърцата ни, като казаха: Народ по-голям и по-висок от нас, градове големи и укрепени до небето, а и синовете на енакимите видяхме там!

29 Тогава аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

30 ГОСПОД, вашият Бог, който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас в Египет пред очите ви,

31 и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те носи, както човек носи сина си, през целия път, по който вървяхте, докато стигнахте на това място.

32 Но във всичко това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог,

33 който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разполагате стан – нощем в огън, за да виждате пътя, по който вървите, а денем в облак.

34 И ГОСПОД чу гласа на думите ви и се разгневи, и се закле, като каза:

35 Нито един от тези хора от това зло поколение няма да види добрата земя, която се заклех да дам на бащите ви,

36 освен Халев, синът на Ефоний; той ще я види, и на него и на синовете му ще дам земята, на която той стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА.

37 И на мен се разгневи ГОСПОД заради вас и каза: И ти няма да влезеш там.

38 Иисус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там. Утвърди го, защото той ще раздели на Израил наследството.

39 А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават.

40 А вие се върнете и тръгнете в пустинята по пътя за Червено море.

41 Тогава вие отговорихте и ми казахте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ще се изкачим и ще воюваме, както ни е заповядал ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте всеки бойните си оръжия и лекомислено се изкачихте в хълмистата земя.

42 И ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте и не се бийте, защото Аз не съм между вас – да не бъдете разбити пред враговете си.

43 И аз ви говорих, но вие не пожелахте да слушате, а се разбунтувахте срещу ГОСПОДНАТА заповед и постъпихте дръзко, и се изкачихте на планината.

44 И аморейците, които живееха в онази хълмиста земя, излязоха против вас и ви гониха, както правят пчелите, и ви разпиляха от Сиир до Хорма.

45 Тогава вие се върнахте и плакахте пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не послуша гласа ви и не даде ухо.

46 И останахте в Кадис много дни, според дните, които останахте там.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.