1.Mose 41 | Библия, ревизирано издание

Йосиф разтълкува съня на фараона

1 Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил*.

2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката.

3 А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.

4 И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди.

5 А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.

6 А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.

7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.

8 На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона.

9 Тогава началникът на виночерпците говори на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.

10 Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

11 И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване.

12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението.

13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

14 Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.

15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

16 А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир.

17 Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.

18 И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.

19 А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

20 И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави;

21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

22 После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.

23 А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува.

25 Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи.

26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

28 Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи.

29 Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

30 А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.

33 И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.

34 Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя.

35 Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

Йосиф – управител на Египет

37 Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители.

38 И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух?

39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

40 Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41 Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

42 Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията.

43 После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел*, но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя.

45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах* и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.

Изпълнение на фараоновия сън

46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя.

47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

48 Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

49 Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра.

50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

51 Йосиф наименува първородния Манасия*, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

52 А втория наименува Ефрем*, защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя,

54 настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

55 Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете.

56 (А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Когато изминаха две години, фараонът сънува: ето, стоеше при реката.

2 И ето, седем крави, хубави и тлъсти, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.

3 И ето, след тях излязоха от реката други седем крави, грозни и мършави, и застанаха при първите крави на брега на реката.

4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди.

5 И заспа и сънува втори път. И ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.

6 И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.

7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А като се събуди фараонът, ето, беше сън.

8 И на сутринта духът му беше смутен. И той изпрати да му повикат всичките гадатели и всичките мъдреци на Египет, и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона*.

9 Тогава началникът на виночерпците говори на фараона и каза: Днес се сещам, че съм виновен.

10 Фараонът се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ. Сънувахме всеки според както щеше да се тълкува сънят му.

12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите. И като му разказахме, той ни разтълкува сънищата – на всеки от нас според съня му даде значението.

13 И както ни изтълкува, така и стана – мен възстановиха на службата ми, а него обесиха.

14 Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата. И той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.

15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах сън, но няма кой да го изтълкува. И чух да казват за теб, че разбираш да тълкуваш сън.

16 А Йосиф в отговор каза на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор за добро.

17 Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на реката.

18 И ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.

19 И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито никога на съм виждал толкова грозни по цялата египетска земя.

20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави.

21 Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих.

22 После видях в съня си, и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.

23 И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър.

24 И тънките класове погълнаха седемте добри класа. И казах съня на гадателите, но нямаше кой да ми го изтълкуваст. 8;.

25 Тогава Йосиф каза на фараона: Сънят на фараона е един. Бог е явил на фараона това, което ще направи.

26 Седемте добри крави са седем години, и седемте добри класа са седем години – сънят е един.

27 А седемте мършави и грозни крави, които са излезли след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър – те ще бъдат седем години на глад.

28 Това е думата, която казах на фараона: Бог е явил на фараона това, което ще направи.

29 Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя.

30 А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

31 Няма да се познае изобилието на земята поради онзи глад, който ще последва, защото ще бъде твърде тежък.

32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.

33 И така, нека фараонът потърси някой разумен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.

34 Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята и в седемте изобилни години нека събере петата част от произведенията на египетската земя.

35 Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят.

36 И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

37 И това нещо беше добро в очите на фараона и на всичките му слуги.

38 И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи?

39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти.

40 Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб.

41 И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя.

42 Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му.

43 После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя.

44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя!

45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах* и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол*. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя.

46 Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя.

47 И през седемте години на изобилие земята роди пребогато.

48 И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете – във всеки град прибра храната от околните му ниви.

49 Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра.

50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол.

51 И Йосиф нарече първородния Манасия*, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

52 А втория нарече Ефрем*, защото си казваше: Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми.

53 А като изминаха седемте години на изобилие, които бяха настанали в египетската земя,

54 настъпиха седемте години на глад, както Йосиф беше казал. И по всичките земи настана глад, а по цялата египетска земя имаше хляб.

55 Защото, когато огладня цялата египетска земя и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всичките египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, направете.

56 А гладът беше по цялото лице на земята. И така, Йосиф отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя.

57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.