1.Mose 37 | Библия, ревизирано издание

Сънят на Йосиф и омразата на братята му

1 А Яков живееше в Ханаанската земя – земята, в която баща му беше пришълец.

2 Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

6 Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:

7 Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8 А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи.

Йосиф продаден от братята си

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13 Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.

14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.

15 И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?

16 А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

19 Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

20 Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21 Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.

22 Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25 После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

29 А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?

31 Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.

34 И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

35 Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 А Яков живееше в ханаанската земя, земята, в която баща му беше чужденец.

2 Ето родословието на Яков. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях.

3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

5 И Йосиф видя сън и го разказа на братята си, а те го намразиха още повече.

6 Той им каза: Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах:

7 Ето, ние връзвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8 А братята му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или ще владееш над нас? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, като каза: Ето, видях още един сън, и ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри, като му каза: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо.

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13 Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той каза: Ето ме.

14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от хевронската долина и той дойде в Сихем.

15 И един човек го намери, като се луташе из полето, и човекът го попита, и каза: Какво търсиш?

16 А той каза: Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат стадото.

17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Да отидем в Дотан. И Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не се беше приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

19 Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

20 Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му!

21 Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме!

22 И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше,

24 и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода.

25 После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

27 Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет.

29 А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида?

31 Тогава взеха дрешката на Йосиф, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им и да кажат: Намерихме това. Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан.

34 И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.

35 И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол*. Така баща му го оплака.

36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.