Habakuk 3 | Библия, ревизирано издание

Молитвата на Авакум

1 Молитва на пророк Авакум, поради оплакванията. 2 ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се уплаших. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта. 3 Бог дойде от Теман и Святият – от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небето и земята беше пълна с хваление към Него. 4 Сиянието Му беше като светлината; лъчи се пръскаха от страната Му; и там беше скривалището на силата Му. 5 Пред Него вървеше морът и мълнии излизаха под краката Му. 6 Той застана и разклати земята, погледна и направи народите да треперят; и вечните планини се разпаднаха, безкрайните гори се наведоха; постъпките Му бяха, както в древността. 7 Видях шатрите на Етиопия наскърбени; поклатиха се завесите на Мадиамската земя. 8 Негодува ли ГОСПОД против реките? Беше ли гневът Ти против реките, беше ли гневът Ти против морето, че си възседнал на конете Си и на колесниците Си, за да избавяш? 9 Лъкът Ти беше изваден от покривката си, както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки. 10 Видяха Те планините и се уплашиха; водният потоп нападна; бездната издаде гласа си, вдигна ръцете си нависоко. 11 Слънцето и луната застанаха в жилището си при виделината на Твоите летящи стрели, при сиянието на блестящото Ти копие. 12 С негодувание си преминал земята, с гняв си вършеел народите; 13 излязъл си за избавление на народа Си, за избавление чрез помазаника Си; премахнал си началника от дома на нечестивите, открил си основите дори до върха. (Села.) 14 Пронизал си със собствените му копия главите на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разбият и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха. 15 С конете Си си преминал морето, натрупаните много води. 16 Чух – и вътрешностите ми се смутиха, устните ми трепереха от гласа, гнилост прониква в костите ми и на мястото си се разтреперих; защото трябва да чакам скръбния ден, когато възлезе против народа онзи, който ще се опълчи против тях. 17 Защото, ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се премахне от оградата и да няма говеда в оборите, 18 пак аз ще се веселя в ГОСПОДА, ще се радвам в Бога на спасението си. 19 ЙЕХОВА Господ е силата ми; Той прави краката ми като краката на елените и ще ме направи да ходя по височините си. ___________________ За първия певец върху струнните ми инструменти.

Верен

1 Молитва на пророк Авакум, по шигионот*. 2 ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се убоях. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта. 3 Бог идва от Теман и Светият – от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небесата и земята се изпълни с прославата Му. 4 Сиянието Му е като светлината, лъчи излизат от ръката Му и там е скривалището на силата Му. 5 Пред Него ходи мор и язва излиза след Него. 6 Той застана и разклати земята, погледна и разтрепери народите; и вечните планини се разпаднаха, древните хълмове се приведоха. Пътищата Му са вечни. 7 Видях шатрите на Етиопия под скръб, треперят завесите на мадиамската земя. 8 Против реките ли се разяри ГОСПОД? Против реките ли беше гневът Ти, против морето ли беше яростта ти, че си възседнал на конете Си, на победоносните Си колесници? 9 Открит, оголен е лъкът Ти, пръчките на наказанието са заклети според словото Ти. (Села.) Ти проряза земята с реки. 10 Видяха Те планините и се убояха, водният потоп нахлу, бездната нададе гласа си, вдигна нависоко ръцете си. 11 Слънцето и луната застанаха в жилището си при светлината на Твоите летящи стрели, при сиянието на Твоето святкащо копие. 12 С негодувание крачиш по земята, с гняв вършееш народите. 13 Излязъл си за спасение на народа Си, за спасение на помазаника Си. Разбил си главата от дома на безбожието, открил си основите до шията. (Села.) 14 Пронизал си със собствените му копия главата на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разпръснат и радостта им беше като да изядат скришно сиромаха. 15 Преминал си през морето с конете Си, пенещите се големи води. 16 Чух, и вътрешностите ми се разтресоха, устните ми трепереха от гласа, гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих, защото трябва да чакам скръбния ден, когато се изкачи против народа онзи, който ще ни нападне. 17 И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите, 18 аз пак ще се радвам в ГОСПОДА, ще се веселя в Бога на спасението си. 19 Господ БОГ е силата ми; Той прави краката ми като на елените и ми дава да ходя по височините си. За първия певец, на моите струнни инструменти

Habakuk 3 | Библия, ревизирано издание Верен

Молитвата на Авакум