2.Könige 4 | Библия, синодално издание

1 Една от жените на пророческите синове с плач думаше на Елисея: твоят раб, мъж ми, умря; а ти знаеш, че твоят раб се боеше от Господа; сега дойде заемодавецът да вземе двете ми деца за роби. 2 Елисей и каза: какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? Тя отговори: рабинята ти няма нищо у дома си, освен един съд с дървено масло. 3 И той каза: иди си поискай съдове отвън, от всички твои съседи, празни съдове; събери доста, 4 и иди, затвори вратата след себе си и след синовете си и наливай във всички тия съдове; пълните туряй настрана. 5 Тя си отиде от него и затвори вратата след себе си и след синовете си. Те и подаваха, а тя наливаше. 6 Когато бяха напълнени съдовете, тя каза на сина си: дай ми още един съд. Той и каза: няма вече съдове. И дървеното масло пресекна. 7 Тя дойде и разправи на Божия човек. Той каза: иди, продай дървеното масло и заплати дълговете си; а с това, което остане, ще живееш със синовете си. 8 Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб. 9 И тя каза на мъжа си: ето, аз зная, че Божият човек, който постоянно минава край нас, е свет; 10 да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та, кога идва у нас, да си отива там. 11 Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там, 12 па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него. 13 И му рече: кажи и: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? има ли нужда да поговорим за тебе на царя, или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си. 14 Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж и е стар. 15 И каза Елисей: повикай я. Той я повика, и тя застана на вратата. 16 Елисей и рече: след една година, в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече Божий, недей лъга рабинята си. 17 И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както и каза Елисей. 18 Поотрасна детето и един ден отиде при баща си, при жетварите. 19 И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му. 20 Взе го и го занесе на майка му. И то седя в скута и до пладне и умря. 21 Тя отиде и го положи в леглото на Божия човек, затвори го и излезе, 22 па повика мъжа си и каза: прати ми едного от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна. 23 Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е. 24 И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа. 25 И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка; 26 затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? – Тя отговори: здрави сме. 27 А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата и е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви. 28 И тя каза: исках ли аз от моя господар син? не думах ли: недей ме лъга? 29 И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето. 30 И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире и. 31 Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда. 32 И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му. 33 И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу; 34 след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря. 35 Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си. 36 И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си. 37 Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе. 38 А Елисей се върна в Галгал. В оная земя имаше глад, и синовете на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: турни големия котел и свари сочиво за пророческите синове. 39 И излезе един от тях в полето да събира зеленчук, намери едно диво повлачно растение, и набра от него пълен скут диви плодове; върна се и ги надроби в котела със сочивото, защото не ги познаваха. 40 Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сочивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече Божий! И не можаха да ядат. 41 А той каза: дайте брашно. И го изсипа в котела и каза (на Гиезия): сипвай на човеците, нека ядат. И в котела не остана нищо вредно. 42 Дойде някой си от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хлебен начатък двайсет ечемични хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат. 43 И каза слугата му: какво ще дам на сто души? И той каза: дай на човеците, не ка ядат, защото тъй говори Господ: ще се наситят и ще остане. 44 Той им даде, и те се наситиха, и остана още, според словото Господне.