2.Könige 22 | Библия, синодално издание

1 Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година; майка му се казваше Иедида, дъщеря на Адаия, от Боцкафа. 2 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, във всичко ходеше по пътя на отца си Давида и не се отклоняваше ни надясно, ни наляво. 3 Когато беше на осемнайсет години, цар Иосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в дома на Господа, като рече: 4 иди при първосвещеник Хелкия, нека преброи среброто, донесено в дома Господен, което са събрали от народа пазачите при прага, 5 и да го дадат в ръцете на разпоредниците, поставени при храма Господен, а те да го раздадат на работниците в дома Господен за поправка на повредите в дома, 6 на дърводелците, на каменарите, на зидарите и за купуване дървета и дялани камъни за поправка на дома; 7 но да се не иска от тях сметка за среброто, предадено в ръцете им, понеже те постъпват честно. 8 И каза първосвещеник Хелкия на писаря Шафана: аз намерих в дома Господен книгата на закона. И Хелкия подаде книгата Шафану, и той я чете. 9 Дойде писарят Шафан при царя и донесе на царя отговор, като каза: твоите раби взеха среброто, намерено в дома, и го предадоха в ръцете на разпоредниците, поставени при дома Господен. 10 Писарят Шафан обади още на царя и каза: една книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я чете пред царя. 11 Когато царят чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си. 12 И царят заповяда на свещеник Хелкия, на Ахикама, Шафанов син, на Ахбора, Михеев син, на писаря Шафан и на царския слуга Асаия, думайки: 13 идете, попитайте Господа за мене, за народа и за цяла Иудея върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който се е разпалил против нас, задето нашите бащи не са слушали думите на тая книга, за да постъпват според заповяданото нам. 14 И отиде свещеник Хелкия с Ахикама, Ахбора, Шафана и Асаия при пророчица Олдама, жена на одеждопазителя Шалума, син на Тиква, Хархасов син, – а тя живееше в Иерусалим, във втората част, и говориха с нея. 15 И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на човека, който ви е пратил при мене: 16 тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му всички думи на книгата, която иудейският цар е чел. 17 Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне. 18 А на иудейския цар, който ви е пратил да питате Господа, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които ти слуша: 19 задето се смекчи сърцето ти, и ти се смири пред Господа, като чу това, което Аз изрекох против това място и против жителите му, че те ще бъдат за ужас и проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, – Аз те чух, говори Господ. 20 Затова, ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш турен в гробницата си в мир, и твоите очи няма да видят всичката тая неволя, която ще напратя върху това място. И донесоха на царя отговора.