1.Könige 3 | Библия, синодално издание

1 (Когато се закрепи царството в ръцете на Соломона) Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и си взе фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си, дома Господен и стените около Иерусалим. 2 Народът още принасяше жертви по оброчищата, понеже до онова време не беше построен дом на името Господне. 3 Соломон възлюби Господа, като ходеше по наредбите на баща си Давида, но и той принасяше жертви и кадеше по оброчищата. 4 И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, понеже там беше главният жертвеник. Хиляда всесъжения принесе Соломон върху тоя жертвеник. 5 В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне; и рече Бог: искай, каквото желаеш да ти дам. 6 Соломон каза: Ти стори велика милост на Твоя раб баща ми Давида; и задето той ходеше пред Тебе по истина и правда и с искрено сърце пред Тебе, Ти му запази тая велика милост и му подари син, който да седи на престола му, както това е днес; 7 и днес, Господи, Боже мой, Ти постави за цар Твоя раб вместо баща ми Давида, но аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам. 8 И Твоят раб е всред Твоя народ, който си избрал, народ тъй многоброен, че поради множеството му не може ни да се преброи, ни да се изгледа; 9 дай, прочее, на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава, що е добро и що е зло; защото, кой може да управлява тоя многоброен Твой народ? 10 И угодно биде Господу, дето Соломон поиска това. 11 И Бог му каза: задето поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш, – 12 ето, Аз ще сторя по думата ти: ето, давам ти мъдро и разумно сърце, тъй че подобен на тебе не е имало преди тебе, и след тебе няма да се издигне подобен на тебе; 13 и това, което ти не поиска, Аз ти давам, – и богатство, и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни; 14 и ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни. 15 Соломон се пробуди, и ето, това беше сън. И отиде в Иерусалим, та застана (пред жертвеника) при ковчега на завета Господен, принесе всесъжения, извърши мирни жертви и даде голямо угощение на всичките си служители. 16 Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него. 17 И едната жена каза: о, господарю мой! Аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща; 18 на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата. 19 През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него, 20 и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди; 21 сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила. 22 Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя и казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя. 23 Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият. 24 И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч. 25 И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата. 26 И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата и вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте и това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете. 27 И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка. 28 И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд.