1.Könige 20 | Библия, синодално издание

1 Сирийският цар Венадад събра цялата си войска, и с него имаше трийсет и двама царе, и коне и колесници, и отиде, та обсади Самария и воюва против нея. 2 И проводи пратеници до израилския цар Ахава в града 3 и му каза: тъй говори Венадад: твоето сребро и твоето злато са мои, и твоите жени и най-добрите твои синове са мои. 4 Израилският цар отговори и рече: нека бъде според думата ти, господарю мой, царю; аз и всичко мое е твое. 5 Пратениците пак дойдоха и казаха: тъй говори Венадад: пратих да ти кажат: дай ми среброто си и златото си, жените си и синовете си; 6 затова утре, по това време, ще пратя при тебе слугите си да претърсят твоята къща и къщите на твоите служители, и да вземат в ръце и изнесат всичко скъпо за очите ти. 7 Израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: забелязвайте и гледайте, той крои нещо зло; когато праща при мене за жените и синовете ми, за среброто и златото ми, аз му не отказах. 8 И всички старейшини и целият народ му отговориха: не слушай и не скланяй. 9 След това той отговори на Венададовите пратеници: кажете на моя господар, царя: всичко, за което ти праща първи път до твоя раб, готов съм да сторя, но това не мога да сторя. И пратениците си отидоха и му занесоха отговор. 10 И Венадад прати да му кажат: нека това и това ми сторят боговете и още повече да сторят, ако самарийската пепел стигне по една шепа за всички люде, които вървят подире ми. 11 Израилският цар отговори и рече: кажете: да се не хвали оня, който се опасва, като оня, който се разпасва. 12 Като чу тия думи Венадад, който пиеше в шатрите заедно с царете, каза на слугите си: обсаждайте града. И обсадиха града. 13 И ето, един пророк пристъпи към израилския цар Ахава и каза: тъй говори Господ: виждаш ли цялото това голямо пълчище? Ето днес ще го предам в твои ръце, за да знаеш, че Аз съм Господ. 14 Ахав попита: чрез кого? Той отговори: тъй казва Господ: чрез слугите на областните началници. И (Ахав) каза: кой ще почне битката? Той отговори: ти. 15 Ахав преброи слугите на областните началници, и се намериха, че са двеста трийсет и двама; след тях преброи целия народ, всички израилски синове, и те бяха седем хиляди. 16 И те потеглиха около пладне. А Венадад се беше напил в шатрите заедно с царете, с трийсет и двамата царе, които му помагаха. 17 Най-напред тръгнаха слугите на областните началници. И Венадад прати, и му обадиха, че люде излезли от Самария. 18 Той рече: ако са излезли за мир, хванете ги живи; ако ли са излезли да воюват, пак ги хванете живи. 19 Слугите на областните началници излязоха от града, а след тях и войската. 20 И всеки убиваше своя противник: сирийци удариха на бяг, а израилтяните ги погнаха. Сирийският цар Венадад се спаси на кон с конниците. 21 Израилският цар излезе, плени конете и колесниците и нанесе голямо поражение на сирийци. 22 Тогава пророкът пристъпи към израилския цар и му рече: иди, укрепи се, па знай и гледай, какво ще правиш, защото след година сирийският цар пак ще се опълчи срещу тебе. 23 И казаха на сирийския цар слугите му: техният Бог е Бог на планините, (а не Бог на долините,) затова ни надвиха; но ако се ударим с тях в равнина, бездруго ще ги надвием; 24 и тъй, ето какво да направиш: отстрани царете всекиго от мястото му и вместо тях постави областни началници; 25 и набери си толкова войска, колкото ти изгина, и коне, колкото имаше коне, и колесници, колкото колесници имаше; ще се ударим с тях в равнина и тогава бездруго ще ги надвием. Той послуша гласа им и стори така. 26 След година Венадад събра сирийци и потегли към Афек, за да се удари с Израиля. 27 Събрани бяха и Израилевите синове и, като си взеха храна, тръгнаха против тях. Израилевите синове се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а сирийци изпълниха земята. 28 Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: тъй говори Господ: понеже сирийци думат, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръцете ти цялото това голямо пълчище, за да знаете, че Аз съм Господ. 29 И те стояха на стан едни срещу други седем дена. На седмия ден почна боят, и Израилевите синове избиха сто хиляди пешаци сирийци в един ден. 30 Останалите избягаха в град Афек; там падна стената върху останалите двайсет и седем хиляди човеци. Венадад пък влезе в града и бягаше от една вътрешна стая в друга. 31 Тогава неговите слуги му рекоха: слушали сме, че царете от Израилевия дом са царе милостиви; позволи ни да препашем с вретище кръста си, да положим върви на главите си и да отидем при израилския цар; може би, той ще пожали живота ти. 32 Те препасаха кръста си с вретище, положиха върви на главите си и дойдоха при израилския цар, та рекоха: твоят раб Венадад говори: пощади живота ми. Оня попита: нима той е жив? той ми е брат. 33 Тия човеци приеха това за добър знак и бързо подеха думата от устата му и казаха: Венадад е твой брат. А той рече: идете го доведете. Тогава Венадад излезе пред него, а тоя го качи при себе си в колесницата. 34 И рече му Венадад: градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще върна, и ти можеш да имаш за себе си стъгди в Дамаск, както имаше баща ми в Самария. Ахав отговори: след договора ще те пусна. И, като сключи договор с него, пусна го. 35 Тогава един от пророческите синове по слово Господне каза на едного: бий ме! Но тоя човек се не съгласи да го бие. 36 Тогава му каза: задето не слушаш Господния глас, ще те умъртви лъв, кога си отидеш от мене. Той си отиде от него, и лъв го срещна и го умъртви. 37 Намери той друг човек и каза: бий ме! Тоя човек го би дотолкова, че го израни с бой. 38 Тогава пророкът тръгна и застана пред царя на пътя, като прикри очите си с покривало. 39 Когато царят минаваше, той завика към царя и рече: твоят раб ходи в битка, и ето, един човек, като отмина на страна, доведе при мене едного и каза: варди тоя човек; ако го не увардиш, душата ти ще иде вместо неговата душа, или ще трябва да отмериш талант сребро. 40 Когато рабът ти се зае с тия и други работи, той се загуби. А израилският цар му каза: такава ти е присъдата; ти сам си я решил. 41 Той тутакси свали покривалото от очите си, и царят го позна, че е от пророците. 42 И му каза: тъй говори Господ: задето изпусна из ръцете си човека, когото бях предал на заклятие, твоята душа ще иде вместо неговата душа, твоят народ – вместо неговия народ. 43 Израилският цар замина за у дома си развълнуван и огорчен и пристигна в Самария.