1.Könige 1 | Библия, синодално издание

1 Когато цар Давид остаря и изпълни години, завиваха го с дрехи, ала не можеше да се стопли. 2 Тогава неговите слуги му казаха: нека потърсят за нашия цар-господар млада девица, за да стои при царя, да го гледа и да лежи при него, – и ще бъде топло на нашия цар-господар. 3 И търсиха по всички Израилски предели хубава девица, и намериха Ависага, сунамитка, и я доведоха при царя. 4 Девицата беше много хубава; тя гледаше царя и му прислужваше; царят обаче я не позна. 5 Адония, син от Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци. 6 Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубав и му се беше родил след Авесалома. 7 И съветваше се той със Саруевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Адония. 8 Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Адония. 9 И Адония закла овци, волове и телци при камъка Зохелет, що е при извора Рогел, и покани всичките си братя, царски синове, и всички иудеи, които служеха при царя. 10 А пророк Натана и Ванея, и онези юнаци и брата си Соломона не покани. 11 Тогава Натан рече на Вирсавия, Соломонова майка, думайки: чу ли, че Агитиният син Адония се прогласил за цар, а нашият господар Давид не знае за това? 12 Сега, ето, аз те съветвам: спасявай живота си и живота на сина си Соломона. 13 Иди и влез при цар Давида и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си, думайки: син ти Соломон ще бъде цар подир мене и той ще седне на престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Адония? 14 И ето, докле още говориш там с царя, ще вляза и аз след тебе и ще допълня твоите думи. 15 Вирсавия отиде при царя в спалнята; царят беше много стар, и сунамитката Ависага му прислужваше. 16 Вирсавия се наведе и се поклони на царя; и царят попита: какво искаш? 17 Тя му отговори: господарю мой, царю! Ти се кле на рабинята си в Господа, твоя Бог: син ти Соломон ще царува подир мене и той ще седне на моя престол. 18 А сега ето, Адония се прогласил за цар, пък ти, господарю мой, царю, не знаеш за това. 19 Той заклал много волове, телци и овци и поканил в сички царски синове, свещеник Авиатара и. военачалника Иоава; а Соломона, твоя раб, не поканил. 20 Но цар си ти, господарю мой, и към тебе са обърнати очите на всички израилтяни, за да им обявиш, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него. 21 Инак, кога моят господар, царят, почине при отците си, ще обвинят мене и сина ми Соломона. 22 Докле тя още говореше с царя, дойде и пророк Натан. 23 Обадиха на царя, думайки: ето пророк Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи. 24 И Натан каза: господарю мой, царю! казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седне на моя престол? 25 Защото сега той слязъл, заклал много волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Адония! 26 А мене, твоя раб, свещеник Садока, Иодаевия син Ванея и твоя раб Соломона не покани. 27 Не е ли станало това по волята на моя цар-господар? И защо ти не откри на своя раб, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него? 28 Отговори цар Давид и рече: повикайте ми Вирсавия. Тя влезе и застана пред царя. 29 Царят се кълнеше и думаше: жив Господ, Който е избавял душата ми от всяка беда! 30 Както ти се клех в Господа, Бога Израилев, думайки, че син ти Соломон ще царува след мене и той ще седне на престола ми вместо мене, – тъй ще и направя това днес. 31 Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека! 32 И цар Давид каза: повикайте ми свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя. 33 И царят им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми и го заведете в Гион, 34 нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон! 35 След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал да бъде вожд на Израиля и на Иуда. 36 Ванея, Иодаев син, отговори на царя и каза: амин! тъй да каже Господ, Бог на моя цар-господар: 37 както Господ беше с моя цар-господар, тъй да бъде Той и със Соломона и да възвеличи престола му повече от престола на моя господар, цар Давида! 38 Тогава свещеник Садок, пророк Натан, Иодаевият син Ванея, хелетейци и фелетейци отидоха и качиха Соломона на цар Давидовото муле и го поведоха към Гион. 39 И свещеник Садок взе рог с елей от скинията и помаза Соломона. И затръбиха с тръба, и цял народ завика: да живее цар Соломон! 40 И целият народ придружаваше Соломона и народът свиреше с пищялки и се много радваше, тъй че земята ехтеше от виковете му. 41 И чу Адония и всички поканени от него, щом бяха престанали да ядат; а Иоав, като чу тръбен звук, запита: от какво е тоя шум на вълнуващия се град? 42 Докле още говореше, дойде Ионатан, син на свещеник Авиатара. И Адония каза: влез, ти си честен човек и носиш добра вест. 43 Ионатан отговори и рече на Адония: да, нашият господар, цар Давид, постави Соломона за цар; 44 и царят изпрати с него свещеник Садока, пророк Натана, Иодаевия син Ванея, хелетейци и фелетейци, и те го качиха на царското муле; 45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха в Гион за цар, и потеглиха оттам с радост, и градът се раздвижи. Ето от какво е шумът, който чувате. 46 И Соломон вече седна на царския престол. 47 А царските служители идваха да поздравят нашия господар, цар Давида, думайки: твоят Бог да прослави името на Соломона повече от твоето име и да възвеличи неговия престол повече от твоя престол. И царят се поклони от леглото си 48 и каза тъй: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който днес дарува (от семето ми) седналия на моя престол и моите очи виждат това. 49 Тогава всички поканени у Адония се уплашиха, станаха и се разотидоха всякой по пътя си. 50 Адония пък, като се боеше от Соломона, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника. 51 И обадиха на Соломона, думайки: ето, Адония се бои от цар Соломона, и ето, той се държи за роговете на жертвеника и казва: нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да убие с меч своя раб. 52 И Соломон каза: ако той бъде честен човек, ни един косъм от него няма да падне на земята; но, ако се намери в него лукавство, ще умре. 53 И (цар) Соломон прати, та го доведоха от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломона. А Соломон му каза: иди у дома си.