2.Samuel 22 | Библия, синодално издание

1 И Давид възпя песен Господу в деня, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саула, като каза: 2 Господ е моя твърдиня, моя крепост и мой избавител. 3 Моят Бог е моя скала; Нему се уповавам; мой щит, рог на моето спасение, моя защита и мое прибежище; Спасителю мой, Ти ме избави от беди! 4 Ще призова всехвалния Господа и от враговете си ще се избавя. 5 Вълни на смъртта ме обгърнаха, и потоци от беззаконие ме уплашиха; 6 вериги на ада ме обвиха, и примки на смъртта ме омотаха. 7 Но в стеснението си призовах Господа и викнах към моя Бог, и Той чу от Своя (свет) чертог моя глас, и викът ми стигна до ушите Му. 8 Потресе се, разклати се земята, трепнаха и се разлюляха основите небесни, защото се разгневи (Господ на тях). 9 Дигна се дим от гнева Му и поядащ огън от устата Му; живи въглени се сипеха от Него. 10 Той наведе небесата и слезе; и мрак беше под нозете Му; 11 седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени криле; 12 и с мрак се покри като с шатра, като сгъсти водите на облаците небесни; 13 от блясъка пред Него разпаляха се огнени въглени. 14 Загърмя Господ от небесата и Всевишният издаде Своя глас; 15 пусна стрели и ги разпръсна; блясна със светкавица и ги изтреби. 16 Разкриха се изворите морски, показаха се основите на вселената от страшния глас на Господа, от духването на духа на Неговия гняв. 17 Простря Той ръка от височините, хвана ме и ме извлече из големите води; 18 избави ме от силния ми враг, от ония, които ме мразеха, които бяха по-силни от мене. 19 Те въстанаха против мене в деня на моята неволя; но Господ ми бе опора 20 и ме изведе на широко място, избави ме, защото Той благоволи към мене. 21 Въздаде ми Господ според моята правда, възнагради ме според чистотата на ръцете ми. 22 Защото аз пазих пътищата Господни и не бях нечестив пред моя Бог, 23 понеже всичките Му заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах, 24 бях непорочен пред Него и се пазех да не съгреша. 25 И Господ ми въздаде според моята правда, според чистотата ми пред Неговите очи. 26 С милостивия Ти постъпваш милостивно, с искрения мъж – искрено, 27 с чистия – чисто, а с лукавия – според лукавството му. 28 Ти спасяваш угнетените и с погледа Си унижаваш горделивите. 29 Ти, Господи, си мое светило; Господ просветлява моята тъмнина. 30 С Тебе поразявам войска; с моя Бог прескачам стена. 31 Бог! – непорочен е Неговият път, чисто е словото Господне, Той е щит за всички, които се надяват Нему, 32 защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог? 33 Бог ме препасва със сила, приготвя ми верен път; 34 прави ми нозете като на елен, и поставя ме на висини; 35 учи ръцете ми на бой, и напряга мишците ми като меден лък. 36 Ти ми даваш щита на Твоето спасение, и Твоята милост ме възвеличава. 37 Ти разширяваш крачките ми под мене, и моите нозе се не люлеят. 38 Аз гоня враговете си и ги изтребвам, и се не връщам, докле ги не унищожа; 39 изтребвам ги и ги поразявам, и те не стават и падат под нозете ми. 40 Ти ме препасваш със сила за бой и поваляш отпреде ми въставащите против мене; 41 Ти обръщаш към мене гърба на моите врагове, и аз изтребвам ония, които ме мразят. 42 Те викат, но няма кой да ги избави, – към Господа, ала Той ги не чува. 43 Стривам ги като земен прах, като улична кал ги мачкам и ги тъпча. 44 Ти ме избави от буната на моя народ; Ти ме запази, за да бъда глава над другородци; народ, който не познавах, ми слугува. 45 Другородци ме ласкаят; щом чуят за мене, ми се покоряват. 46 Другородците бледнеят и треперят в своите крепости. 47 Жив е Господ и благословен моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог, прибежище на моето спасение, 48 Бог, Който отмъстява за мене, Който ми покорява народите 49 и Който ме избавя от враговете ми! Над ония, които въстават против мене, Ти ме въздигна; Ти ме избави от жестокия човек. 50 Затова ще прославя Тебе, Господи, между езичниците, и ще възпея Твоето име, – 51 Тебе, Който славно избавяш Своя цар и правиш милост на помазаника Си Давида и на потомството му довеки.