2.Samuel 1 | Библия, синодално издание

1 Подир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни, 2 ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони. 3 И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан. 4 Давид пак го попита: какво стана? разкажи ми. И той отговори: народът се разбяга от битката, и много народ падна и измря; умряха и Саул и син му Ионатан. 5 Давид каза на момъка, който му разказваше: отде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели? 6 И момъкът, който му разказваше, рече: аз случайно отидох на Гелвуйската планина, и ето, Саул падна върху копието си, а колесниците и конниците го настигнаха. 7 Тогава той се озърна назад и, като ме видя, повика ме. 8 И аз казах: ето ме. Той ме попита: кой си ти? Аз му отговорих: аз съм амаликитец. 9 Тогава той ми рече: дойди при мене и ме убий, защото смъртна тъга ме е обзела, но душата ми е все още в мене. 10 И аз се приближих до него и го убих, понеже знаех, че той не ще остане жив подир падането си; и взех царския венец, който беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук на господаря си. 11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,) 12 и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч. 13 И Давид попита момъка, който му разказваше: ти отде си? И той му отговори: аз съм син на един пришълец амаликитец. 14 Тогава Давид му каза: как се не побоя да дигнеш ръка, за да убиеш помазаника Господен? 15 И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря. 16 И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен. 17 И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен, 18 като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза: 19 Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните! 20 Не разказвайте в Гет, не разгласяй те по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните! 21 Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан. 22 Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен. 23 Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове. 24 Дъщери израилски! Плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви. 25 Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини. 26 Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов. 27 Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!