2.Petrus 1 | Библия, синодално издание

1 Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра: 2 благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ. 3 Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство, 4 чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, – 5 затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, 6 към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, 7 към благочестието братолюбие, към братолюбието любов. 8 Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа. 9 А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове. 10 Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите, 11 защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. 12 Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас. 13 Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, 14 знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви. 15 Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това. 16 Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. 17 Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. 18 И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина. 19 Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви, 20 като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля. 21 Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци.