2.Makkabäer 2 | Библия, синодално издание

1 В записките на пророк Иеремия се говори, че той бил заповядал на преселяваните да вземат от огъня, както погоре е казано, 2 и, като дал на преселяваните закона, той им заповядал да не забравят Господните заповеди и да се не заблуждават в мислите си, гледайки на златните и сребърни кумири и на украшенията им. 3 Говорейки им и други подобни неща, той ги убеждавал да не отстраняват закона от сърцето си. 4 Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Моисей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие. 5 Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа. 6 Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят. 7 А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ. 8 Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея, също и при Соломона, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото. 9 Говори се също и това, как Соломон, изпълнен с премъдрост, принесъл жертва за обнова и за довършване на храма. 10 Както Моисей се молил Господу, и слязъл огън от небето и погълнал жертвата, тъй и Соломон се молил, и слезлият огън погълнал всесъженията. 11 Моисей тогава казал: „понеже жертвата за грях не е употребена за ядене, огън я погълна“. 12 Соломон също тъй празнувал осем дена. 13 Разказва се също в записките и споменните книги на Неемия, как той, като съставял библиотека, събрал разказите за царете, пророците и за Давида и писмата на царете за свещените приноси. 14 Също тъй и Иуда събра всичко, разпиляно поради станалата у нас война, и сега то е у нас. 15 Затова, ако имате нужда от това, пратете люде да ви го донесат. 16 Имайки намерение да празнуваме Очищение, ние ви писахме за това; прочее, добре ще сторите и вие, ако празнувате тия дни. 17 А Бог, Който запази целия Свой народ и възвърна на всички наследие, царство, свещенство и светилище, 18 както бе обещал в закона, Той скоро – надяваме се Нему – ще ни помилва и събере от поднебесието в светото място. 19 Защото Той ни избави от големи беди и очисти мястото. 20 А за делата на Иуда Макавея и на братята му, за очищението на великия храм и обновата на жертвеника, 21 също за войните против Антиоха Епифана и против сина му Евпатора, 22 и за явленията от небето, показани на ония, които се подвизаваха за иудеите толкова ревностно, че, макар да бяха малобройни, завладяваха цялата страна и гонеха многобройни тълпи неприятели, 23 възвърнаха си славния в цяла вселена храм, освободиха града и възстановиха законите, които клоняха към пропадане, когато Господ с голямо снизхождение се смили над тях, – 24 всичко това, изложено от Иасона Киринейски в пет книги, ние ще се опитаме да опишем накратко в една книга. 25 Защото, имайки предвид многото числа и мъчнотията, произлизаща от обилния материал, за ония, които желаят да се занимават с исторически разкази, 26 ние се погрижихме да доставим душевна поука на желаещите да четат, облекчение на ония, които искат да помнят, и полза на всички, които биха чели, – 27 макар че за нас, които взехме върху си труд да съкратяваме, това не е лека работа, а иска напрягане и внимание, 28 както не е лесно за оногова, който урежда гощавка и желае полза за другите. Но, имайки предвид благодарността на мнозина, ние приемаме на драго сърце върху си тоя труд, 29 като предоставяме на историка да изложи точно подробностите и като залягаме да следваме правилата за съкратено изложение. 30 Защото, както строител на нова къща трябва да се грижи за целия строеж, а оня, който ще се занимава с резба и живопис, трябва да гледа само какво е нужно за украшение, тъй мислим и ние за себе си. 31 Да се вдълбочава и говори за всичко и да изследва всяка особеност – това е свойствено на първичния историкописател. 32 А ономува, който прави съкращения, трябва да бъде предоставено да следва само краткостта на речта и да избягва подробни издирвания. 33 И тъй, според казаното, да наченем сега разказа, защото не е разумно да увеличаваме предговора към историята, а самата история да съкращаваме.