2.Chronik 26 | Библия, синодално издание

1 И целият народ иудейски взе Озия, който беше на шестнайсет години, та го постави за цар вместо баща му Амасия. 2 Той застрои Елат и го върна на Иудея, след като царят, баща му, почина при отците си. 3 Озия беше на шестнайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет и две години; майка му се казваше Иехолия от Иерусалим. 4 Той вършеше каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо тъй, както вършеше и баща му Амасия; 5 прибягваше към Бога в дните на Захария, който учеше на страх Божий; и в ония дни, докато прибягваше към Господа, Бог му помагаше. 6 И той излезе и се удари с филистимци и разруши стените на Гет, и стените на Иавния, и стените на Азот; и съгради градове в Азотската област и у филистимци. 7 И Бог му помагаше против филистимци и против араби, които живееха в Гур-Ваал, и против меунците. 8 И амонитци плащаха данък на Озия; и прочу се името му дори до Египетските предели, защото беше много силен. 9 Озия съгради кули в Иерусалим над ъгълните порти, над портите към долината и на ъгъла, и ги укрепи. 10 Съгради кули и в пустинята, и изкопа много кладенци, понеже той имаше много добитък, както в низините, тъй и в равнината, и земеделци и градинари по планините и на Кармил, понеже обичаше земеделието. 11 Озия имаше и войска, която излизаше на война по отделения, според както бяха изброени в списък, съставен от ръката на писаря Иеиела и надзирателя Маасея, под водителство на Ханания, главен царски сановник. 12 Всички отценачалници, храбри войници, бяха на брой две хиляди и шестстотин, 13 и под ръката им имаше военна сила триста и седем хиляди и петстотин души, които бяха влизали в битка с воинска храброст, да помагат на царя против неприятеля. 14 И приготви Озия за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки. 15 И направи в Иерусалим изкусно измислени машини, да стоят на кулите и на ъглите, за да се хвърлят с тях стрели и големи камъни. И прочу се името му далече, защото беше се укрепил чудно и станал беше силен. 16 Но като стана силен, възгордя се сърцето му за негова гибел, и той стана престъпник пред Господа, своя Бог, защото влезе в храма Господен да запали тамян на кадилния жертвеник. 17 След него отиде свещеник Азария и с него осемдесет Господни свещеници, отлични човеци, 18 и те се възпротивиха на цар Озия и му казаха: не е твоя работа, Озие, да кадиш Господу; това е работа на свещениците, синове Ааронови, посветени за кадене; излез от светилището, защото постъпи беззаконно, и това не ще ти е за чест от Господа Бога. 19 Разсърди се Озия, – а в ръката му имаше кадилница за кадене, и когато се разсърди на свещениците, появи се проказа на челото му, пред лицето на свещениците в дома Господен, при кадилния жертвеник. 20 Погледна го първосвещеник Азария и всички свещеници; и ето, имаше проказа на челото си. Принудиха го да излезе оттам, па и сам той бързаше да се отстрани, защото го порази Господ. 21 И остана си прокажен цар Озия до деня на смъртта си, и живееше в отделна къща и биде отлъчен от дома Господен. А Иоатам, негов син, началствуваше над царския дом и управляваше народа на страната. 22 Останалите дела Озиеви, първи и последни, е описал пророк Исаия, син Амосов. 23 И почина Озия при отците си, и го погребаха при отците му в полето при царските гробници, защото, казваха, той е прокажен. А вместо него се възцари син му Иоатам.