2.Korinther 2 | Библия, синодално издание

1 Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение. 2 Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил? 3 Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. 4 От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас. 5 Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви. 6 Доста е за такъв това наказание от мнозинството; 7 така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб; 8 затова моля ви да покажете към него любов. 9 Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни. 10 А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово, 11 за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли. 12 Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне, 13 духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония. 14 Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него. 15 Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат: 16 на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това? 17 Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.