2.Korinther 11 | Библия, синодално издание

1 О, да бяхте потърпели малко моето безумие! Но и потърпете ме! 2 Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица. 3 Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа. 4 Защото, ако някой дойдеше да проповядва другиго Иисуса, когото ние не сме проповядвали; или, ако получехте друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, – вие с право щяхте да го търпите. 5 Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли; 6 ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни. 7 Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие? 8 Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах, 9 защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар. 10 По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски. 11 А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя, 12 за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас. 13 Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. 14 И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, 15 та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им. 16 Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля. 17 Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие. 18 Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз. 19 Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните: 20 вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице. 21 За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз. 22 Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз. 23 Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране. 24 Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един; 25 три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; 26 много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, 27 в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота. 28 Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви. 29 Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям? 30 Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля. 31 Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа. 32 В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.