1.Samuel 8 | Библия, синодално издание

1 А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израиля. 2 Името на по-големия му син беше Иоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия. 3 Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в користи, взимаха подаръци и съдеха криво. 4 Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма 5 и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи. 6 Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. 7 И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях; 8 както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и доднес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе; 9 затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях. 10 И Самуил обади всички тия думи Господни народу, който искаше от него цар, 11 и рече: ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му; 12 и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му; 13 ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб; 14 ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си; 15 ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си; 16 ще взима робите ви и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа; 17 ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби; 18 тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и Господ няма да ви отговаря тогава. 19 Но народът не рачи да послуша гласа на Самуила и каза: не, нека има цар над нас, 20 и ние ще бъдем като другите народи: ще ни съди нашият цар и ще върви пред нас, и ще води нашите войни. 21 И Самуил изслуша всички тия думи на народа и ги предаде в ушите на Господа. 22 И Господ рече на Самуила: послушай гласа им и постави им цар. И Самуил рече на израилтяните: идете всеки в града си.