1.Samuel 24 | Библия, синодално издание

1 След това Давид излезе оттам и живееше по безопасните места на Ен-Гади. 2 Когато Саул се върна от филистимците, обадиха му, думайки: ето, Давид е в пустиня Ен-Гади. 3 И Саул взе три хиляди отбор мъже от цял Израил и отиде да търси Давида и людете му по планините, дето живеят сърни. 4 И дойде при една овча кошара край пътя; там имаше пещера, и Саул влезе там по нужда; а Давид и людете му седяха в дъното на пещерата. 5 И казваха на Давида людете му: ето денят, за който ти говори Господ: ето, Аз ще предам твоя враг в ръцете ти, и ще сториш с него, каквото ти е угодно. Давид стана и полекичка отряза полата на Сауловата горна дреха. 6 Но след това домъчня Давиду на сърце, задето той отряза полата на Сауловата дреха. 7 И рече на людете си: да ми не дава Господ да сторя това на моя господар, помазаника Господен, да туря ръка върху него, понеже той е помазаник Господен. 8 И с тия думи удържа Давид людете си и не им даде да нападнат Саула. А Саул стана и излезе из пещерата на пътя. 9 След това стана и Давид, излезе из пещерата и завика след Саула, думайки: „господарю мой, царю!“ Саул погледна назад, и Давид падна с лице на земята, и (му) се поклони. 10 И Давид рече на Саула: защо слушаш думите на ония люде, които казват: ето, Давид крои зло против тебе? 11 Ето, днес виждат очите ти, че Господ те предаваше сега в ръцете ми в пещерата, и казваха ми да те убия, но аз те пощадих и рекох: няма да вдигна ръка върху моя господар, понеже той е помазаник на Господа. 12 Татко, погледни полата на дрехата си в ръката ми: аз отрязах полата на дрехата ти, а тебе не убих; знай и се убеди, че в ръката ми няма зло, ни коварство, и че аз не съм съгрешил против тебе; а ти търсиш душата ми, за да я отнемеш. 13 Нека Господ разсъди между мене и тебе, и нека ти отмъсти Господ за мене; но моята ръка няма да бъде върху тебе, 14 както казва старата пословица: от беззаконници излиза беззаконие. Затова ръката ми няма да бъде върху тебе. 15 Против кого е излязъл царят израилски? Подир кого си се разтичал? Подир мъртво псе, подир една бълха. 16 Нека Господ бъде съдия и Той да разсъди между мене и тебе. Той ще разгледа, ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти. 17 Като свърши Давид тия думи към Саула, Саул рече: твоят ли глас е това, сине мой Давиде? И издигна Саул гласа си, плака 18 и рече на Давида: ти си по-прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвръщах със зло; 19 ти показа това днес, като постъпи с мене милостивно: когато Господ ме предаваше в ръцете ти, ти ме не уби. 20 Кой, след като намери врага си, ще го пусне здрав и читав? Господ да ти върне с добро за това, което ти ми стори днес. 21 И сега зная, че ти бездруго ще станеш цар, и царството Израилево ще бъде силно в ръката ти. 22 Затова закълни ми се в Господа, че няма да изкорениш потомството ми след мене и няма да унищожиш името ми в бащиния ми дом. 23 Закле се Давид на Саула. И Саул отиде у дома си, а Давид и людете му отидоха в укрепено място.