1.Samuel 17 | Библия, синодално издание

1.Samuel 17 | Библия, синодално издание
1 Филистимци събраха войските си за война, събраха се в Сокхот, що е в Иудея, и разположиха стан между Сокхот и Азек в Ефес-Дамим. 2 А Саул и израилтяните се събраха и разположиха стан в дъбовата долина и се приготвиха за война против филистимци. 3 И застанаха филистимци от едната страна на планината, и израилтяните от другата страна на планината, а между тях беше долината. 4 И от филистимския стан се изстъпи едноборец, по име Голиат, от Гет; на ръст шест лакти и педа. 5 На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня, и бронята тежеше пет хиляди сикли мед; 6 на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му – меден щит; 7 и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие – от шестстотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец. 8 И застана той и викна към израилските полкове, думайки им: защо сте излезли да воювате? Не съм ли аз филистимец, а вие роби Саулови? Изберете си един човек, и нека слезе при мене; 9 ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите. 10 Каза още филистимецът: днес ще посрамя полковете израилски; дайте ми човек, и ние ще се бием двама. 11 И Саул и всички израилтяни чуха тия думи на филистимеца, и много се уплашиха и ужасиха. 12 Давид беше син на ефратеца от Витлеем Иудин, на име Иесей, който имаше осем сина; в дните на Саула тоя човек достигна старост и беше най-стар между мъжете. 13 Тримата по-големи Иесееви синове отидоха със Саула на война; имената на тримата му синове, които отидоха на война, бяха: най-големият се казваше Елиав, вторият след него – Аминадав, и третият Сама; 14 Давид беше най-малък. Тримата поголеми отидоха със Саула, 15 а Давид се бе върнал от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем. 16 Оня филистимец излазяше сутрин и вечер и се показваше четирийсет дена. 17 И Иесей рече на сина си Давида: вземи за братята си ефа печено жито и тия десет хляба и ги занеси по-скоро в стана при братята си; 18 а тия десет пити сирене занеси на хилядоначалника и разпитай за здравето на братята и узнай за нуждите им. 19 Саул и те и всички израилтяни се намираха в дъбовата долина и се готвеха за боя с филистимци. 20 Давид стана сутринта рано, остави овците на пазач и, като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Иесей; и дойде при колите, когато войската бе наредена и с вик се готвеше за бой. 21 Тогава израилтяни и филистимци се разположиха войска срещу войска. 22 Давид остави товара си при пазача на колите, затече се в редовете, дойде и попита братята си за здравето. 23 И ето, когато той се разговаряше с тях, едноборецът, комуто името беше Голиат, филистимец от Гет, излиза от редовете филистимски и казва ония думи, и Давид ги чу. 24 И всички израилтяни, като виждаха тоя човек, избягаха от него и много се бояха. 25 И израилтяните казваха: видите ли тоя човек, който излиза? Той излиза, за да хули Израиля; да би го някой убил, царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен у Израиля. 26 И Давид рече на ония, които стояха с него: какво ще сторят на оногова, който убие тоя филистимец и снеме позора от Израиля? Защото, кой е тоя необрязан филистимец, дето тъй хули войнството на живия Бог? 27 И народът му каза същите думи, като прибави: ето, това ще сторят на оня човек, който го убие. 28 Елиав, най-големият брат на Давида, чу, що говореше той с народа, и се разсърди Елиав на Давида и рече: защо си дошъл тук и на кого остави малкото ония овци в пустинята? Зная аз твоето големство и твоето лошо сърце; ти си дошъл да гледаш боя. 29 И рече Давид: та какво съм сторил? не са ли това само думи? 30 И се отвърна от него към другиго и говореше същите думи, и народът му отговаряше, както попреди. 31 Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги обадиха на Саула, и той го повика. 32 И рече Давид на Саула: нека никой не пада духом пред тогова; твоят раб ще отиде и ще се бори с тоя филистимец. 33 А Саул отговори на Давида: не можеш отиде против тоя филистимец да се бориш с него, защото ти си още момче, а той е войник още от младини. 34 Тогава Давид рече на Саула: твоят раб пасеше бащините си овци, и когато се случваше да дойде лъв, или мечка, и отвлечеше овца от стадото, 35 аз се спущах подире му, нападах го и отнемах я от устата му; ако пък той се хвърляше върху ми, аз го хващах за космите, удрях го и го убивах; 36 лъв и мечка е убивал твоят раб, и с тоя необрязан филистимец ще стане същото, както с тях, понеже хули войнството на живия Бог. (Не бива ли да ида и да го поразя, за да снема хулите от Израиля? Защото кой е тоя необрязан?) 37 Давид рече още: Господ, Който ме избавяше от лъва и мечката, ще ме избави от ръцете на тоя филистимец. И рече Саул на Давида: иди, нека Господ бъде с тебе. 38 Саул облече Давида с дрехите си, тури на главата му меден шлем и му надяна броня. 39 Давид запаса меча му върху дрехите и се опита да ходи, понеже никога не бе ходил с такова въоръжение. И Давид рече на Саула: не мога да ходя с това, не съм навикнал. И сне Давид всичко това от себе си. 40 И взе в ръка тоягата си, избра си пет гладки камъчета от потока, и ги тури в овчарската торбичка, която беше с него; и с торбичка и с прашка в ръка излезе срещу филистимеца. 41 Излезе и филистимецът, като отиваше и се приближаваше към Давида, и отпреде му вървеше оръженосецът. 42 Погледна филистимецът и, като видя Давида, с презрение го изгледа, понеже беше млад, рус и хубавец. 43 Филистимецът рече на Давида: защо си тръгнал срещу ми с тояга (и с камъни)? нима съм куче? (Давид отговори: не, а по-долен от куче.) Тогава филистимецът прокле Давида с боговете си. 44 И филистимецът рече на Давида: приближи се до мене, и ще дам тялото ти на птиците небесни и на зверовете полски. 45 А Давид отговори на филистимеца: ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз ида против тебе в името на Господа Саваота, Бога на Израилевото войнство, което ти оскърбяваш; 46 сега ще те предаде Господ в ръката ми, и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти, и ще дам (твоя труп и) труповете на филистимската войска на птиците небесни и зверовете земни, и цяла земя ще узнае, че има Бог у Израиля; 47 и цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ, защото това е война на Господа, и Той ще ви предаде в ръцете ни. 48 Когато филистимецът се изправи и взе да пристъпя и се приближава към Давида, Давид бързо се затече към мястото на битката срещу филистимеца. 49 И бръкна Давид с ръка в торбичката, извади оттам един камък и хвърли с прашката, та удари филистимеца в челото, тъй че камъкът се заби в челото му, и той падна ничком на земята. 50 Тъй с прашка и камък надви Давид филистимеца; удари филистимеца и го уби; а меч Давид нямаше в ръце. 51 Тогава Давид се затече и, като стъпи върху филистимеца, взе та изтегли меча му из ножницата, удари го и отсече с него главата му; филистимци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг. 52 И дигнаха се мъжете израилски и иудейски, викнаха и гониха филистимци до входа в долината и до портите на Акарон. И убиваните филистимци падаха по Шааримския път до Гет и до Акарон. 53 След като гониха филистимци, Израилевите синове се върнаха и разграбиха стана им. 54 Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Иерусалим, а оръжието му тури в шатрата си. 55 Когато Саул бе видял Давида да излиза срещу филистимеца, тогава попита Авенира, началник на войската: Авенире, чий син е тоя момък? Авенир отговори: да ти е жива душата, царю, не зная. 56 И царят тогава рече: я попитай, чий син е тоя момък? 57 А когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и доведе при Саула, и главата на филистимеца беше в ръката му. 58 И Саул го попита: чий син си, момко? Давид отговори: син на твоя раб Иесея от Витлеем.