1.Makkabäer 7 | Библия, синодално издание

1 В сто петдесет и първата година излезе от Рим Димитрий, син на Селевка, и с малцина люде влезе в един приморски град и там се възцари. 2 А когато влизаше в царския дом на своите бащи, войската хвана Антиоха и Лисия, за да ги доведе при него. 3 Той узна това и каза: „не показвайте ми лицата им“. 4 Тогава войниците ги убиха, и се възкачи Димитрий на престола на своето царство. 5 И дойдоха при него всички мъже беззаконни и нечестиви измежду израилтяните, и Алким, домогващ се до свещенство, ги предвождаше; 6 и пред царя те обвиняваха народа и казваха: „Иуда и братята му погубиха твоите приятели, а нас изгониха из земята ни. 7 Прати сега мъж, комуто ти се доверяваш; нека той иде и види всичкото разорение, що те причиниха нам и в страната на царя, и нека накаже тях и всички, които им помагат“. 8 Измежду царските приятели царят избра Вакхида, който управляваше отвъд реката; той беше голям в царството и верен на царя. 9 Царят прати него и нечестивия Алкима, комуто отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове. 10 Те тръгнаха и дойдоха в иудейската земя с голяма войска; и той прати при Иуда и при братята му пратеници с миролюбиво, но коварно предложение. 11 Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска. 12 А при Алкима и Вакхида се събраха на събрание книжниците да дирят справедливост. 13 Първи от Израилевите синове бяха асидеите; те искаха от тях мир, 14 защото казваха: „свещеник от Аароновото племе дойде с войската и не ще ни обиди“. 15 И той говори с тях мирно и им се закле, като каза: „няма да направим зло вам и на вашите приятели“. 16 И те му повярваха, а той хвана от тях шейсет мъже и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието: 17 телата на Твоите светии и кръвта им проляха около Иерусалим, и нямаше кой да ги погребе. 18 И нападна страх и ужас от тях върху целия народ, и говореха: „няма у тях истина и правда, защото нарушиха наредбата и клетвата, с която се клеха“. 19 Тогава Вакхид отстъпи от Иерусалим и разположи стана при Визет, и прати та хвана мнозина от избягалите от него мъже, и неколцина от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец. 20 После, като предаде страната Алкиму и като му остави войска за помощ, Вакхид се отправи към царя. 21 Алким пък се домогваше до първосвещенство. 22 И събраха се при него всички, които бунтуваха своя народ, завладяха Иудейската земя и нанесоха голямо поражение в Израиля. 23 И видя Иуда всичкото зло, което Алким с другарите си причини на Израилевите синове – повече нежели езичниците – 24 и, като обиколи всички предели на Иудея, отмъсти на отстъпниците, и те престанаха да влизат в тая страна. 25 Когато пък Алким видя, че Иуда и ония, които се намираха с него, се усилиха, и разбра, че не може им противостоя, върна се при царя и жестоко ги обвини. 26 Тогава царят изпрати Никанора, едного от своите славни вождове, ненавистник и враждебник на Израиля, и му заповяда да изтреби тоя народ. 27 Никанор, като дойде в Иерусалим с голяма войска, прати коварно до Иуда и до братята му миролюбиво предложение: 28 „да няма война между мене и вас; аз ще вляза с малцина люде, за да видя вашите деца смиром“. 29 И дойде при Иуда, и се поздравиха един друг миролюбиво; а между това войници бяха приготвени да хванат Иуда. 30 Иуда узна, че той е дошъл при него с коварство, заради това се уплаши от него и не искаше вече да види лицето му. 31 Когато Никанор узна, че намерението му е открито, излезе против Иуда на сражение близо до Хафарсалама. 32 И паднаха от ония, които бяха с Никанора, около пет хиляди мъже, а останалите избягаха в Давидовия град. 33 След това Никанор възлезе на планина Сион; и излязоха из светилището някои свещеници и старейшини на народа да го поздравят миролюбно и да му покажат всесъжението, което се принася за царя. 34 Но той им се присмя, наруга ги и ги оскверни, говори високомерно, 35 и, като се закле гневно, каза: „ако сега не бъде предаден Иуда и войската му в мои ръце, то, кога се върна благополучно, ще изгоря тоя Дом“; и отиде си много разгневен. 36 А свещениците влязоха и застанаха пред лицето на жертвеника и на храма, заплакаха и казаха: 37 „Ти, Господи, избра тоя Дом, за да се нарича на Твое име и да бъде той дом на молитва и моление за Твоя народ. 38 Отмъсти на тоя човек и на войската му, и нека паднат те от меч; спомни си злите им хули и не ги оставяй за по-дълго“. 39 И излезе Никанор от Иерусалим и се разположи на стан при Веторон, и дойде при него сирийска войска. 40 А Иуда с три хиляди мъже се разположи на стан при Адас; и помоли се Иуда и каза: 41 „Господи! когато пратените от асирийския цар произнасяха зли хули, дойде Твоят Ангел и уби от тях сто осемдесет и пет хиляди. 42 Тъй сломи сега пред нас туй пълчище, за да познаят другите, че те произнасяха хула върху Твоите светини, и съди ги според злобата им“. 43 И влязоха войските в сражение в тринайсетия ден на месец адар, и разбита биде войската на Никанора; и той пръв падна в сражението. 44 Когато пък войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и удариха на бяг. 45 И гониха ги израилтяните цял ден, от Адас чак до Газира, и тръбиха след тях с вестителни тръби. 46 И излизаха из всички околни иудейски селища и ги заграждаха, – и те, като се обръщаха към ония, които ги гонеха, всички паднаха от меч, и не остана ни един от тях. 47 И взеха иудеите плячката им и награбеното от тях, отсякоха главата на Никанора и дясната му ръка, която той гордо бе простирал, донесоха ги и окачиха пред Иерусалим. 48 Народът се твърде радваше и прекара оня ден като ден на голямо веселие; 49 и наредиха да празнуват ежегодно тоя ден на тринайсети адар. 50 И успокои се Иудейската земя за някое време.