1.Makkabäer 14 | Библия, синодално издание

1.Makkabäer 14 | Библия, синодално издание
1 В сто седемдесет и втората година цар Димитрий събра войските си и отиде в Мидия да получи помощ за войната против Трифона. 2 Но Арсак, цар персийски и мидийски, като чу, че Димитрий дошъл в пределите му, прати едного от военачалниците си да го хване жив. 3 Военачалникът отиде, разби войската на Димитрия, хвана го и доведе при Арсака, който го затвори в тъмница. 4 И имаше мир в Иудейската земя през всички дни на Симона; той се грижеше за доброто на своя народ, и доволни бяха от неговата власт и слава през всички дни. 5 При всичката своя слава той взе още Иопия за пристанище и отвори вход към морските острови, 6 разшири пределите на своя народ и завладя оная страна. 7 Той събра много пленници и господаруваше над Газара, Ветсура и над крепостта, очисти я от осквернения, и нямаше кой да му се противи. 8 Иудеите спокойно обработваха земята си, и земята даваше своите произведения, и полските дървеса – своя плод. 9 Старци, насядали по улиците, се съвещаваха всички за обща полза, и младежите се обличаха разкошно и във военни дрехи. 10 На градовете той доставяше храна и ги правеше укрепени места, тъй че славното му име се произнасяше до край-земя. 11 Той затвърди мира в страната, – и радваше се Израил с голяма радост. 12 Всеки седеше под лозата си и под смоковницата си, и никой не ги заплашваше. 13 Никой не остана на земята, който да воюва против тях, и в ония дни царете се смириха. 14 Той подкрепяше всички бедни в народа си, изискваше да се изпълнява законът и изтребваше всеки беззаконник и злодеец; 15 украси светилището и умножи свещените съдове. 16 Когато дойде слух до Рим и до Спарта, че Ионатан умрял, те твърде се нажалиха. 17 Когато пък чуха, че брат му Симон станал вместо него първосвещеник и господарува над страната и над градовете в нея, 18 написаха му на медни дъски, да възобнови с тях приятелството и съюза, свързан от тях с братята му Иуда и Ионатана. 19 Те бидоха прочетени в Иерусалим пред събранието. 20 Ето препис от писмата, пратени от спартанците: „спартанските началници и градът до Симона първосвещеника, до старейшините и свещениците и до целия иудейски народ, наши братя – поздрав. 21 Пратениците, пратени до нашия народ, разказаха ни за вашата слава и чест, и се зарадвахме, когато те пристигнаха, 22 и записахме казаното от тях в народния съвет тъй: Нуминий, син на Антиоха, и Антипатър, син на Иасона, иудейски пратеници, дойдоха при нас да възобновят приятелството си с нас, – 23 и угодно биде на народа да приеме с чест тия мъже и да впише думите им в отворените народни книги за спомен на спартанския народ. А препис от това направихме за първосвещеник Симона“. 24 След това Симон прати Нуминия в Рим с голям златен щит, на тегло хиляда мини, за да свърже с тях съюз. 25 Когато народът чу това, каза: „каква благодарност да отдадем на Симона и на неговите синове? 26 Защото той се твърдо държа и братята му и домът на баща му, и отблъснаха враговете на Израиля и му дадоха свобода“. 27 И записаха това на медни дъски и ги туриха на стълбове на планина Сион. Ето препис от написаното: „в осемнайсетия ден на елул, на сто седемдесет и втората година, – това беше третата година при първосвещеник Симона, – 28 в Сарамели, в голямото събрание на свещениците, на народа и на князете народни и на старейшините на страната, ни се обяви: 29 тъй като много пъти ставаха войни в тая страна, Симон, син на Мататия, син от синовете на Иарива, и братята му, като се излагаха на опасност, противостояха срещу враговете на своя народ, за да запазят светилището му и закона, и с голяма слава прославиха своя народ. 30 Ионатан събра народа си и стана негов първосвещеник, когато той се прибра при отците си, 31 и враговете им намислиха да навлязат в тяхната страна, за да я разорят и да турят ръка на светилището им, 32 тогава се издигна Симон и воюва за своя народ; той изхарчи много собствени пари, като снабдяваше храбрите мъже на своя народ с оръжие и им даваше заплата. 33 Той укрепи иудейските градове и Ветсура, що е на границите на Иудея, дето по-преди се намираха оръжията на неприятелите, и тури там стража от иудеи; 34 също укрепи Иопия при морето и Газара, що е на пределите на Азот, в която по-преди живееха врагове; и засели там иудеи, като снабди тия места с всичко, що им беше нужно за тяхното подигане. 35 И видя народът работите на Симона и славата, която се стараеше да спечели за своя народ, и го постави свой началник и първосвещеник, задето направи всичко това, и зарад справедливостта и верността, която той спазваше към своето племе, като всякак се стараеше да въздига своя народ. 36 В негови дни с ръцете му успешно бидоха изгонени из страната езичниците и ония, които завзимаха Давидовия град в Иерусалим, и, като си бяха построили крепост, излизаха из нея, оскверняваха всичко около светилището и много вредеха на светинята. 37 Той засели в нея иудеи, укрепи я за безопасност на страната и на града и издигна иерусалимските стени. 38 Затова и цар Димитрий му утвърди първосвещенството, 39 причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава. 40 Защото той чу, че римляните нарекли иудеите приятели, съюзници и братя и с чест приели Симоновите пратеници; 41 че иудеите и свещениците се съгласили да им бъде Симон началник и първосвещеник завинаги – докато се издигне верният Пророк; 42 да им стане военачалник и да се грижи за светиите, да ги назначава на работа в храма, над областта, над оръжията и над крепостите; 43 да се грижи за светилището, и всички да го слушат; всички договори в страната да се пишат на негово име, да се облича той в порфира и да носи златни украшения. 44 И никому от народа и от свещениците да не бъде позволено да отмени нещо от това или да противоречи на думите му, или пък без него да свиква събрание в страната, да се облича в порфира и да носи златна тока. 45 А който направи нещо против това или отмени нещо от това, ще бъде виновен“. 46 И се съгласи целият народ да се подчини на Симона и да постъпва според тия думи. 47 Симон прие и се съгласи да бъде първосвещеник, военачалник и управител на иудеите и на свещениците и да владее над всички. 48 Тогава решиха да напишат това писмо на медни дъски и да ги турят в оградата на храма на видно място, 49 а препис от тях да турят в скривалището, за да го има Симон и синовете му.