1.Makkabäer 13 | Библия, синодално издание

1 Като чу Симон, че Трифон събрал голяма войска, за да иде в Иудейската земя и да я разори, 2 и видя, че народът е в страх и трепет, влезе в Иерусалим и събра народа, 3 ободряваше ги и казваше им: „сами знаете, колко аз, братята ми и домът на баща ми направихме заради тия закони и светини, знаете войните и угнетенията, които ние изпитахме. 4 Затова и погинаха за Израиля всички мои братя, и останах аз сам. 5 И сега, не дай Бог да почна да щадя живота си през всичкото време на угнетението, защото аз не съм по-добър от моите братя. 6 Но ще отмъщавам за моя народ и за светилището, за нашите жени и деца, защото всички народи от вражда против нас се съединиха, за да ни изтребят“. 7 И разпали се духът на народа, щом чу тия думи; 8 и отговориха с висок глас, като казаха: „ти си наш вожд вместо Иуда и Ионатана, твоя брат. 9 Води нашата война, и каквото ни кажеш, всичко ще направим“. 10 Тогава той събра всички годни за бой мъже, побърза да довърши стените на Иерусалим и от всички страни го укрепи. 11 После прати в Иопия Ионатана, Авесаломовия син, и с него доста войска, и той изгони ония, що бяха в нея, и остана там. 12 Между това Трифон се вдигна от Птолемаида с многобройна войска, за да влезе в Иудейската земя; с него беше и Ионатан под стража. 13 Симон пък разположи стан при Адида срещу равнината. 14 Когато Трифон узна, че Симон завзел мястото на брата си Ионатана, и мислел да встъпи в сражение с него, прати до него пратеници да му кажат: 15 „за среброто, с което брат ти Ионатан задлъжня на царската хазна поради нуждите, що той имаше, ние го задържахме. 16 Прати, прочее, сега сто таланта сребро и за заложници двама негови сина, та, като го пусна, да се не отметне той от нас, – и ние ще го пуснем“. 17 Симон разбираше, че те говорят с него коварно, но прати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза от народа, 18 който би казал: „заради това, дето не пратих среброто и децата, Ионатан загина“. 19 И тъй, той прати децата и сто таланта; но Трифон излъга и не пусна Ионатана. 20 След това Трифон тръгна, за да влезе в страната и да я разори, и отиде по околен път против Адара. Но Симон и войската му вървяха след него навред, където той и да отиваше. 21 А ония, които бяха в крепостта, пратиха до Трифона пратеници, за да го накарат да дойде при тях през пустинята и да им прати храни. 22 Трифон приготви всичката си конница, за да иде нея нощ, но имаше голям сняг, и не отиде поради снега, а, като стана, отиде в Галаад. 23 Когато пък се приближи до Васкама, умъртви Ионатана, който биде и погребан там. 24 След това Трифон се върна и отиде в земята си. 25 Тогава Симон прати, та взе костите на брата си Ионатана и ги погреба в Модин, град на неговите отци. 26 И го оплаква горко цял Израил, и тъжиха за него много дни. 27 Симон съгради паметник над гробницата на баща си и братята си от дялан камък отпред и отзад и го издигна високо, за да се вижда отдалеч; 28 той тури върху него седем пирамиди, една срещу друга, на баща си, на майка си и на четирите братя; 29 направи на тях изкусни украшения, като тури наоколо високи стълбове, а на стълбовете – пълно въоръжение, за вечен спомен, и до оръжията – изваяни кораби, тъй че всички, които плуваха по морето, ги виждаха. 30 Тоя надгробен паметник, който той направи в Модин, стои доднес. 31 Трифон пък с коварство поведе на път младия цар Антиоха и го уби, 32 възцари се вместо него, като възложи на себе си короната на Азия, и нанесе голямо поражение на земята. 33 А Симон строеше крепости в Иудея, укрепяваше ги с високи кули и големи стени, с порти и ключалки и трупаше в крепостите храни. 34 След това той избра и прати мъже при цар Димитрия да молят, да облекчи страната, защото всички Трифонови деяния бяха грабителски. 35 Цар Димитрий му прати отговор на тия думи и му написа това писмо: 36 „Цар Димитрий до Симона първосвещеника и приятеля на царете и до старейшините и до иудейския народ – поздрав. 37 Получихме златната корона и палмовото клонче, което пратихте, и сме готови да свържем с вас пълен мир и да пишем на бирниците да ви опростят данъците. 38 И всичко, което постановихме за вас, да остане неизменно, и крепостите, които построихте, нека принадлежат вам. 39 Прощаваме ви също необмислените ваши грешки доднес и данъка за венците, който сте длъжни да плащате; и ако друго нещо е било взимано в Иерусалим, вече не ще се взима. 40 И ако измежду вас се намират способни да бъдат записани в числото на ония, които са под заповед при нас, нека се записват, и нека бъде мир между нас“. 41 В сто и седемдесетата година биде снето от Израиля игото на езичниците, 42 и израилският народ в преписката и договорите почна да пише: „в първата година при Симона, великия първосвещеник, вожд и управител на иудеите“. 43 В това време Симон нападна Газа, обиколи я с войска, направи обсадни машини и ги привлече до града, разби една кула и я завладя; 44 а ония, що бяха на машината, скочиха в града, и в града стана голям смут. 45 Тогава се изкачиха на стената гражданите с жени и деца, раздраха дрехите си, като викаха високо и молеха Симона да ги пощади, 46 думайки: „постъпи с нас не според нашите зли работи, но според твоята милост“. 47 И умилостиви се над тях Симон и не воюва с тях, а само ги изгони из града и очисти домовете, в които се намираха идоли и тъй влезе в града със славословия и благословии. 48 След това изхвърли из него всичко нечисто и засели там мъже, които пазят закона, укрепи го и направи в него жилище за себе си. 49 А на ония, които бяха в иерусалимската крепост, не позволяваха ни да излизат, ни да влизат в страната, нито да купуват, нито да продават; и те търпяха голям глад, а много от тях умряха от глад. 50 Тогава те извикаха към Симона за мир, и той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията. 51 Той влезе в нея в двайсет и третия ден на втория месец на сто седемдесет и първата година със славословия и палмови клони, с гусли, кимвали и цитри, с псалми и песни, защото биде съкрушен големият враг на Израиля. 52 И нареди да се празнува ежегодно тоя ден с веселие и укрепи храмовата планина, която се намираше близо до крепостта, и се засели там той и ония, които бяха с него. 53 Симон видя, че син му Иоан възмъжа и го тури началник над всички войски; а сам се засели в Газара.