1.Makkabäer 12 | Библия, синодално издание

1 Като видя Ионатан, че времето му благоприятствува, избра мъже и ги прати в Рим да възобновят и закрепят приятелството с римляните; 2 и до спартанците и в други места прати писма за същото. 3 Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: „първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди“. 4 И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир. 5 Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците: 6 „първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци – поздрав. 7 Преди много време още Дарий (Арей), който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът. 8 Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство. 9 Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, – 10 решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас. 11 Ние непрестанно във всяко време – както в празници, тъй и в другите установени дни – си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя. 12 Ние се радваме за вашата слава; 13 нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе. 14 Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни, 15 защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени. 16 Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз. 17 Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и с вас нашето братство. 18 И вие добре ще направите да ни отговорите на тях“. 19 Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей): 20 „Спартанският цар до първосвещеник Ония – поздрав. 21 Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род. 22 Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние. 23 Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това“. 24 Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди, 25 и излезе от Иерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна. 26 Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ. 27 Затуй, щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража. 28 Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха. 29 Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове. 30 И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера. 31 Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведен, разби ги и взе плячката им. 32 После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна. 33 А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Иопия и я завладя, 34 защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, – и тури там стража, за да я пази. 35 Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея, 36 да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града – тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване. 37 Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената. 38 А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките. 39 В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха, 40 но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан. 41 Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан. 42 Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се да дигне връз него ръка, 43 и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него. 44 После каза на Ионатана: „защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война? 45 Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук“. 46 Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя; 47 със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него. 48 Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч. 49 Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана. 50 Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият. 51 Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад, 52 а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака. 53 Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: „сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет“.