1.Korinther 15 | Библия, синодално издание

1.Korinther 15 | Библия, синодално издание
1 Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите; 2 чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали. 3 Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, 4 че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, 5 и че се яви на Кифа и след това на единайсетте; 6 после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха; 7 после се яви на Иакова, след това на всички апостоли, 8 а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг. 9 Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия. 10 Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене. 11 И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте. 12 И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? 13 А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал; 14 ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. 15 При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал; 16 защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал; 17 ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; 18 тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. 19 И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. 20 Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. 21 Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. 22 Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; 23 но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови; 24 а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила. 25 Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си. 26 А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта, 27 защото „всичко покори под нозете Му“; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко. 28 Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички. 29 Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите? 30 Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност? 31 Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ. 32 Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем! 33 Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави. 34 Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога – за ваш срам го казвам. 35 Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? 36 Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. 37 И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; 38 но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло. 39 Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга – рибената, друга – птичата. 40 Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните; 41 един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък. 42 Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление; 43 сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила; 44 сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно. 45 Тъй е и писано: „първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух. 46 Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното. 47 Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. 48 Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; 49 и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния. 50 И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. 51 Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим 52 изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; 53 защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие. 54 А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа“. 55 „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ 56 Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. 57 Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа. 58 И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.