Jakobus 3 | Библия, синодално издание

1 Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, 2 защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло. 3 Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. 4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае; 5 тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля; 6 и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената; 7 защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество, 8 а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. 9 С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. 10 Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде. 11 Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? 12 Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза – смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода. 13 Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост. 14 Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: 15 това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; 16 защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. 17 А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 18 Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.