Jakobus 2 | Библия, синодално издание

1 Братя мои! Дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие. 2 Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи, 3 и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми, 4 то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли? 5 Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат? 6 А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища? 7 Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате? 8 Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: „възлюби ближния си като себе си“ – добре правите. 9 Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници. 10 Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко. 11 Защото Оня, Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона. 12 Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата. 13 Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда. 14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? 15 Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, 16 а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, – каква полза? 17 Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. 18 Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. 19 Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят. 20 Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва? 21 Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака? 22 Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена? 23 И изпълни се Писанието, което казва: „повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“, и той биде наречен приятел Божий. 24 Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра? 25 Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път? 26 Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.