Jakobus 1 | Библия, синодално издание

1 Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато. 2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, 3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; 4 търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. 5 Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, – и ще му се даде. 6 Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; 7 такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа. 8 Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден. 9 Униженият брат да се хвали със своята висота, 10 а богатият – със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева: 11 изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът и олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища. 12 Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат. 13 Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, 14 но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; 15 след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт. 16 Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя. 17 Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. 18 Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му. 19 И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, 20 защото човешкият гняв не върши Божия правда. 21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемайте насаденото слово, което може да спаси душите ви. 22 Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си. 23 Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало: 24 погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил. 25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си. 26 Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. 27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.