Judit 8 | Библия, синодално издание

1 В ония дни чу това Иудит, дъщеря на Мерария, син на Окса, син на Иосифа, син на Озиила, син на Елкия, син на Анания, син на Гедеона, син на Рафаина, син на Акитона, син на Илия, син на Елиава, син на Натанаила, син на Саламиила, син на Саласадая, син на Иеиля. 2 Мъж и Манасия, от едно с нея коляно и род, умря по ечемичена жетва; 3 защото, когато беше на нивата при сноповързачите, слънчаса и легна на постелка и умря в града си Ветилуя; погребаха го при бащите му, на нивата между Дотаим и Валамон. 4 Иудит стоя вдовица у дома си три години и четири месеца. 5 Тя си направи върху покрива на къщата си шатра, надяна на бедрата си вретище и носеше вдовишки дрехи. 6 Тя пости през всички дни на вдовството си, освен дните срещу събота и съботите, дните пред новомесечие и новомесечията, празниците и тържествата на Израилевия дом. 7 Тя беше хубавица на лице и твърде привлекателна наглед; мъж и Манасия беше и оставил злато и сребро, слуги и слугини, добитък и ниви, които тя и владееше. 8 И никой я не укори със зла дума, защото беше твърде богобоязлива. 9 Тя чу за лошите думи на народа против началника, защото те бяха станали малодушни поради липса на вода; чу Иудит и за всички думи, които Озия бе им казал, как той бе им се заклел, че след пет дена ще предаде града на асирийци. 10 И прати слугинята си, която се разпореждаше с целия неин имот, да повика Озия, Хаврина и Хармина, старейшини в нейния град. 11 Те дойдоха, – и тя им рече: изслушайте ме, началници на ветилуйските жители! Не е права вашата дума, която днес казахте пред народа; вие положихте клетва, която изрекохте между Бога и вас, и казахте, че ще предадете града на нашите врагове, ако в тия дни Господ не ни помогне. 12 А кои сте вие, които изкушавате днес Бога и се поставихте вместо Бога посред синовете човешки? 13 Ето, вие сега изпитвате Господа Вседържителя, ала никога нищо няма да узнаете; 14 защото вие не можете да постигнете дълбочината на сърцето у човека, нито да разберете думите на мислите му: как тогава ще изпитате Бога, Който е сътворил всичко това, и ще узнаете ума Му и ще разберете мисълта Му? Не, братя, не гневете Господа, Бога наш! 15 Защото, ако не поиска да ни помогне в тия пет дена, Той има власт да ни защити, в които си ще дни, или да ни порази пред лицето на нашите врагове. 16 Затова, не давайте в залог намеренията на Господа Бога наши: не бива да заплашваме Бога като човек, не бива и да Му се посочва като на син човешки. 17 Ето защо, като очакваме от Него спасение, нека Го призоваваме на помощ нам, и Той ще чуе гласа ни, ако Му бъде това угодно. 18 Защото не е имало в нашите родове, и няма в днешно време ни коляно, ни племе, ни народ, ни град у нас, които да се кланят на ръкотворни богове, както беше в предишни дни, 19 за което бащите ни бяха предадени на меч и грабеж и паднаха с голямо падане пред враговете ни. 20 Ала ние не знаем другиго Бога, освен Него, затова се и надяваме, че Той не ще презре нас и никого от нашия род. 21 Защото с нашето пленение ще падне и цяла Иудея, и светините ни ще бъдат разграбени, и Той ще поиска сметка за осквернението им от нашите уста, 22 и убиването на нашите братя и пленението на земята и опустошението на нашето наследие ще обърне върху нашата глава между народите, които ще ни поробят, и ще бъдем за съблазън и срам у ония, които ще ни завладеят; 23 защото робството ще ни послужи за чест, но Господ, Бог наш, ще го сметне за безчестие. 24 И тъй, братя, нека покажем на нашите братя, че от нас зависи техният живот, и върху нас се крепят и светините, и домът Господен, и жертвеникът. 25 За всичко това да поблагодарим на Господа, Бога наш, Който изпитва нас, както и нашите отци. 26 Спомнете си, какво Той направи с Авраама, с какво изкушава Исаака, що стана с Иакова в Сирска Месопотамия, когато пасеше овците на Лавана, майчиния си брат; 27 както Той ги изкушаваше не за да мъчи сърцата им, тъй и нам не отмъщава, а само за вразумяване наказва Господ ония, които се приближават до Него. 28 Озия и рече: всичко, което ти каза, каза от добро сърце, и никой не ще се противи на твоите думи, 29 защото не само от днешния ден е известна твоята мъдрост, но от начало на твоите дни цял народ знае твоя разум и доброто разположение на сърцето ти. 30 Но народът се измъчи от жажда и ни принуди да постъпим тъй, както им казахме, и ни обвърза с клетва, която няма да нарушим. 31 Помоли се прочее за нас, защото ти си жена благочестива, и Господ ще прати дъжд, за да се изпълнят нашите водохранилища, и ние вече не ще се измъчваме от жажда. 32 Иудит им рече: послушайте ме, – и аз ще извърша дело, което синовете на нашия народ ще разнесат от род в род. 33 Застанете тая нощ при портите – и аз ще изляза с моята слугиня, и през дните, след които решихте да предадете града на нашите врагове, Господ ще посети Израиля чрез моята ръка. 34 Само не разпитвайте за моето предприятие, защото няма да ви кажа, докле се не извърши онова, което съм намислила да извърша. 35 И рече и Озия и началниците: върви смиром, и Господ Бог да бъде пред тебе за отмъщение на нашите врагове! 36 И излязоха от шатрата и и отидоха при полковете си.