Judit 16 | Библия, синодално издание

1 И Иудит рече: почнете Богу моему на тимпани, пейте Господу моему на кимвали, пейте Му стройно песен нова, възнасяйте и призовавайте Неговото име; 2 защото Той е Бог Господ, Който съкрушава битки, понеже Той се опълчи за мене всред народа и ме изтръгна из ръцете на моите гонители. 3 Дойде Асур от северните планини, дойде с десетки хиляди своя войска, и множеството им заприщи водата в изворите, и конницата им покри хълмовете. 4 Той каза: пределите ми ще изгори, момците ми с меч ще изтреби, кърмачетата о земи ще удари, децата ми ще разграби, девиците ми ще плени. 5 Но Господ Вседържител ги повали чрез женска ръка. 6 Не от момци падна техният силен, не синове на титани го поразиха, и не високи исполини го натиснаха, а Иудит, дъщеря на Мерария, чрез хубостта на лицето си го погуби; 7 защото тя, за да въздигне ония, които бедствуваха в Израил, съблече вдовишките си дрехи, помаза лицето си с благоуханна маз, 8 украси косата си с накити за глава, надяна ленена дреха, за да го прелъсти. 9 Нейните сандали възхитиха погледа му, и хубостта и плени душата му; меч мина по шията му. 10 Персите се ужасиха от юначеството и, и мидяните се слисаха от смелостта и. 11 Тогава моите унизени възкликнаха, – и те се уплашиха; моите немощни извикаха, – и те се смутиха; издигнаха гласа си, – и те удариха на бяг. 12 Синовете на млади жени ги клаха и, като на деца на бягащи роби, им рани нанасяха; те загинаха от полковете на моя Господ. 13 Ще възпея на моя Господ песен нова. Велик си Ти, Господи, и славен, дивен със сила и непобедим! 14 Нека Ти служи всяко Твое създание: защото Ти рече – и се свърши; Ти прати Твоя Дух, – и се уреди; и няма никой, който да противостои на Твоя глас. 15 Планини с води от основи ще се поместят, и камъни като восък ще се разтопят от Твоето лице, ала към тия, които се боят от Тебе, Ти си благ и милостив. 16 Малка е всяка жертва за благоухание, и всяка тлъстина е нищожна за всесъжение Тебе; но който се бои от Господа, винаги е велик. 17 Горко на народите, които въстават против моя народ: Господ Вседържител ще им отмъсти в съдния ден, ще прати огън и червеи върху телата им, – и ще чувствуват болка и вечно ще плачат. 18 Като дойдоха в Иерусалим, те се поклониха Богу, и когато народът се очисти, възнесоха всесъженията си, доброволните си жертви и даровете си. 19 А Иудит принесе всички съдове Олофернови, които и даде народът, и завесата, която бе взела от спалнята му, даде в жертва Господу. 20 Народът се весели в Иерусалим пред светилището три месеца, и Иудит оставаше заедно с тях. 21 Но след тия дни всеки се върна в своя дял, а Иудит отиде във Ветилуя, дето прекарваше в имението си, и по времето си беше славна по цяла земя. 22 Мнозина я искаха, но мъж я не позна през всички дни на живота и от оня ден, когато мъж и Манасия умря и се прибра към своя народ. 23 Тя придоби голяма слава и остаря в дома на мъжа си, като проживя до сто и пет години и отпусна на свобода слугинята си. Тя умря във Ветилуя, и погребаха я в пещерата на мъжа и Манасия. 24 Израилевият дом я оплаква седем дни. А своя имот преди смъртта си тя раздели между роднините на мъжа си Манасия и между близките на своя род. 25 И никой вече не заплашваше Израилевите синове в дните на Иудит и много дни след смъртта и.