Judit 10 | Библия, синодално издание

1 Когато престана да вика към Бога Израилев и свърши всички тия думи, 2 тя се изправи на нозе, повика слугинята си и влезе в дома, дето прекарваше съботните дни и празниците си. 3 Тук тя сне от себе си вретището, което надяваше, съблече и дрехите на вдовството си, уми тялото си с вода и се намаза със скъпоценно миро, причеса косата и тури на главата си превръзка, облече дрехите на веселите си дни, в които се гиздеше през живота на мъжа си Манасия; 4 обу на нозете си сандали и тури на себе си верижки, гривни, пръстени, обеци и всички свои накити, и се украси, за да прелъсти мъжки очи, които я видят. 5 И даде на слугинята си мех с вино и съд с дървено масло, напълни торба с брашно и сушени плодове и чисти хлябове и, като загъна всичко това свое ядиво, тури го върху нея. 6 Когато излязоха при портите на град Ветилуя, намериха, че при тях стоят Озия и градските старейшини Хаврин и Хармин. 7 Като я видяха тъй променена на лице и нагиздена, твърде много се чудиха на хубостта и и казаха и: 8 Бог, Бог на нашите отци, да ти даде благодат и да изпълни твоите намерения за радост на синовете Израилеви и за прослава на Иерусалим. Тя се поклони Богу 9 и им рече: заповядайте да ми отворят градските порти; аз излизам да извърша делото, за което говорихте с мене. И заповядаха на момците да и отворят, както тя каза. 10 Те сториха това. Иудит излезе и с нея слугинята и; а градските мъже гледаха след нея, докле тя слизаше по стръмнината, докле минуваше долината и докле се скри от очите им. 11 Те вървяха направо през долината, и предната стража на асирийците срещна Иудит, 12 хванаха я и попитаха: чия си ти, откъде идеш и накъде отиваш? Тя каза: аз съм дъщеря на евреите и бягам от тях, защото те ще бъдат предадени вам за погубване. 13 Отивам при Олоферна, вожда на вашата войска, за да обадя истински думи и да му покажа пътя, през който да мине и да завладее цялата планинска страна, тъй че да не загине от мъжете му ни един човек и ни една жива душа. 14 Когато тия люде слушаха думите и и се вглеждаха в лицето и, – тя им се показа чудна хубавица, и те и казаха: 15 ти спаси душата си, като побърза да дойдеш при нашия господар; върви прочее в шатрата му, а нашите ще те придружат, докле те предадат в ръцете му. 16 Кога се явиш пред него, – не бой се в сърцето си, но кажи си думите, – и той ще те облагодетелствува. 17 И, като избраха измежду си сто души, присъединиха ги към нея и към слугинята и, и те ги поведоха към шатрата на Олоферна. 18 В целия стан произлезе движение, защото вестта за дохождането и се разнесе по шатрите: стеклите се я заобиколиха, понеже тя стоеше извън шатрата на Олоферна, докле да му известят за нея; 19 и се чудеха на нейната хубост, а покрай нея се чудеха и на синовете Израилеви, и говореха всеки на ближния си: кой ще пренебрегне такъв народ, който има у себе си такива жени! Не е благоразумно да оставим от тях ни един мъж, защото останалите ще бъдат в състояние да надхитрят цялата земя. 20 Между това, ония, които спяха при Олоферна, и всичките му служители излязоха и я въведоха в шатрата. 21 Олоферн почиваше на постелката си зад завеса, украсена с пурпур, злато, изумруд и скъпоценни камъни. 22 Като му обадиха за нея, той излезе в предното отделение на шатрата, а пред него носеха сребърни кандила. 23 Когато Иудит се яви пред него и пред служителите му, всички останаха почудени от хубостта на лицето и. Тя падна ничком, поклони му се, и служителите му я подигнаха.