4.Mose 22 | Библия, синодално издание

1 Тогава синовете Израилеви тръгнаха и се спряха на Моавската равнина, при Иордан, срещу Иерихон. 2 И Валак, Сепфоров син, видя всичко, що бе направил Израил на аморейци. 3 А моавитци много се бояха от тоя народ, понеже беше многоброен; затова те твърде много се уплашиха пред синовете Израилеви. 4 Тогава моавитци рекоха на мадиамските старейшини: тоя народ изтребя сега всичко около нас, както волът изтребя полската трева. А Валак, Сепфоров син, беше моавитски цар в онова време. 5 Той проводи пратеници при Валаама, Веоров син, в Петор, при река Ефрат, в земята на синовете от неговия народ, да го повикат и да му кажат: ето, един народ е излязъл из Египет, покрил лицето земно и се разположил близо до мене; 6 дойди, прочее, прокълни ми тоя народ, понеже е по-силен от мене: тогава негли ще бъда в сила да го поразя и да го изгоня от земята си; аз знам, че когото благословиш ти, той бива благословен, и когото прокълнеш, бива прокълнат. 7 И тръгнаха моавитските старейшини и старейшините мадиамски с дарове в ръце за врачуване и дойдоха при Валаама и му обадиха Валаковите думи. 8 И той им рече: пренощувайте нощес тука, и аз ще ви отговоря, както ми каже Господ. И моавитските старейшини останаха у Валаама. 9 И дойде Бог при Валаама и му рече: какви са тия люде при тебе? 10 Валаам отговори Богу: моавитският цар Валак, Сепфоров син, (ги) е пратил при мене (да кажат): 11 ето, един народ е излязъл из Египет и покрил земното лице (и се е разположил близо до мене); дойди, прочее, прокълни ми го; тогава негли ще мога да се ударя с него и да го изгоня (от земята). 12 И рече Бог на Валаама: не отивай с тях, не проклевай тоя народ, защото той е благословен. 13 И на заранта стана Валаам и каза на князете Валакови: върнете се в земята си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас. 14 Тогава моавитските князе станаха и се върнаха при Валака, и (му) казаха: Валаам не склони да дойде с на с. 15 Валак пак прати князе, по-много и по-видни от ония. 16 И те дойдоха при Валаама и му рекоха: тъй говори Валак, Сепфоров син: не отказвай да дойдеш при мене: 17 ще ти въздам големи почести и ще направя (за тебе) всичко, каквото ми кажеш; дойди, прокълни ми тоя народ. 18 Отговори Валаам и каза на слугите Валакови: да ми дадеше Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не бих могъл да престъпя заповедта на Господа, моя Бог, и да извърша нещо малко или голямо (по свой произвол); 19 но все пак, пренощувайте и вие тука, и аз ще узная, какво още ще ми каже Господ. 20 През нощта дойде Бог при Валаама и му каза: ако тия люде са дошли да те викат, стани, иди с тях; но прави само това, което ще ти казвам Аз. 21 На заранта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавитските князе. 22 И разпали се Божият гняв, задето той тръгна, и застана Ангел Господен на пътя, за да му попречи. Той яздеше на ослицата си, и с него двама негови слуги. 23 Ослицата видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, и се отби от пътя и тръгна по полето, а Валаам начена да бие ослицата, за да я върне в пътя. 24 И застана Ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната и от другата страна. 25 Ослицата, като видя Ангела Господен, притисна се към оградата, та притисна о оградата ногата на Валаама; и той начена пак да я бие. 26 Ангелът Господен пак отмина и застана в теснината, дето нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво. 27 Ослицата, като видя Ангела Господен, легна под Валаама. Разгневи се Валаам и начена да бие ослицата с тояга. 28 Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаама: какво ти сторих, та ме биеш ето вече трети път? 29 Валаам каза на ослицата: задето се поруга с мене; да имах в ръка нож, сега те бих убил. 30 А ослицата каза на Валаама: не съм ли аз твоята ослица, която ти яздиш отначало и доднес? Имала ли съм навик тъй да ти правя? Той отговори: не. 31 И отвори Господ очите на Валаама, и той видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, поклони се и падна ничком. 32 И каза му Ангелът Господен: защо би ослицата си ето вече три пъти? Аз излязох да (ти) попреча, защото пътят (ти) не е прав пред Мене; 33 и ослицата, като Ме виждаше, отбиваше се от Мене ето вече три пъти; ако да не беше се отбивала от Мене, щях да те убия, а нея щях да оставя жива. 34 И рече Валаам на Ангела Господен: съгреших, понеже не знаех, че Ти стоиш на пътя пред мене; и тъй, ако това Ти е неугодно, аз ще се върна. 35 И рече Ангелът Господен на Валаама: иди с тия люде; само говори това, което Аз ще ти казвам. И отиде Валаам с Валаковите князе. 36 Валак, като чу, че Валаам иде, излезе да го посрещне в моавитския град, който е в Арнонските предели, при самата граница. 37 И каза Валак на Валаама: нали пращах аз при тебе да те викат? защо не дойде при мене? нима не мога да ти въздам почести? 38 И каза Валаам на Валака: ето аз дойдох при тебе, но мога ли да кажа нещо от себе си? каквото Бог тури в устата ми, това и ще говоря. 39 И тръгна Валаам с Валака, и дойдоха в Кириат-Хуцот. 40 И закла Валак волове и овци и прати на Валаама и на князете, които бяха с него. 41 На другия ден заранта Валак взе Валаама и го възкачи на Вааловите оброчища, за да види оттам една част от народа.